vega666 (Младен Мисана)
1641 14426
6.09.2014 г., 15:38 ч.  

Разум или причина, причина или разум 

  Есета
1744 1 52
6 мин за четене

В памет на моя баща - Винченцо Мисана



Заглавието на това кратко есе, посветено на причинността (каузалността), представя една известна мисъл на Барух (Бенедикт) Спиноза. Тя идва да ни подскаже, че вероятно зад всяка причинност стои нечий разум, а като обобщение и в крайна сметка - разумът на Твореца.
По-долу ще споделя някои лични мисли по темата за причинността.


Най-общо причинността означава свързаност. В този смисъл всяка причинност е носител на определена топология. Общата топологията, като абстрактна математическа наука, се занимава, генерално казано, с отношенията за "близост" и "свързаност" и ги дефинира за редица доста общи случаи . В рамките на нейната терминология се разглеждат т.нар. свързани и линейно свързани топологични пространства. Разглеждат се компоненти на свързаност на тези пространства и т.н. Така погледнато причинността безусловно се явява топологичен феномен, но разбира се не в рамките на досегашната математическа дисциплина, наречена Топология, а в някаква нейна, все още нереализирана, глобална екстраполация. Този топологичен аспект на причинността (като явление), позволява да се гледа на същата не само от темпорална гледна точка, както е правено досега, а и много по-общо - извън времето и пространството.
Би било редно тогава да не говорим за причинност (в класическия смисъл на думата), а за архипричинност. Но за по-голяма простота ще оставим само термина причинност. По този начин ние можем да говорим за причинност в математиката, в логиката и пр., нещо което до настоящия момент, поне на мен, не ми е известно да е правено.
Да премахнем - да елиминираме, причинността означава да разрушим свързаността.
Във физическия свят причинността се свърза с темпоралността, дотолкова доколкото взаимодействията са свързани във времето на т.нар. причинно-следствени нива.
Разрушавайки самото време, ние бихме разрушили самата причинност като такава (в класическия ù смисъл). Но не е необходимо да се стреля с топове по врабци.
Достатъчно е да разрушим само съществените връзки, които се реализират на темпорално ниво и ефектът ще е същият.
Причинността е модално зададена чрез общ оператор за свързаност (наречен от мен Детерминонен оператор), действащ на всички топологични нива. Медитативно той може да бъде елиминиран единствено от също толкова общ обратен оператор (т.нар. от мен Либертонен оператор) и така да се постигне пълното освобождение от причинността, известно (в Будизма) под името Нирвана.
И двата оператора съществуват обективно и имат своята презентация на ниво форма единствено у човека. Неслучайно в будизма се указва, че за боговете Нирвана е непостижима. Те трябва да снизхождат до човешка форма, за да извършат прехода към Нирвана. За животните и растенията Нирвана също е непостижима.
Във физичната реалност Детерминонният оператор се реализира от все още неоткрита хипотетична субелементарна частица, наричана от мен "детерминон". Детерминонът е основата на "имунната система" на Физическата реалност. Той отговаря за охраната на причинно-следствените връзки и ги предпазва от разрушаване. Той е нещото, което произвежда "желето на свързване" на нещата "туткалът", който слепва всичко в единна връзка в пространсвено-темпоралната реалност. Детерминонът е и нещо като полицай на вселената. В своята съвкупност детерминоните "бдят" за опазване на "сакралната инвариантност" на битието, която аз наричам негов "Платинен остров". В противовес на детерминона, съществува, от съображения за симетрия, хипотетичната субелементарна частица "либертон". Тя е разрушител на причинно-следствените връзки. Прояжда ги, както молците прояждат плат (и правят дупки в него), или както бактерията Хеликобактер пилори прояжда стените на стомаха (предизвиквайки язви). Идеята за детерминоните може да бъде свързана още с учението на древногръцките философи Левкип и Демокрит, които говорят, че атомите се придвижват в пространството по силата на желязна необходимост (но свързват това обстоятелство единствено с техните тегла). Докато за предтеча на либертона ние можем да считаме древногръцкия философ Епикур, който пръв предсказва възможността за случайно отклонение на атомите. А впоследствие и римският философ Тит Лукреций Кар, който в своя фундаментален и епохален философски труд-поема "За природата на нещата" говори за вихрите при атомите.
Следователно детерминонът е отговорен за реализацията на Необходимостта във вселената (подчинена изцяло на Детерминонния оператор), докато либертонът отговаря за реализацията на Свободата във вселената (подчинена изцяло на Либертонния оператор). Създаването на "лазерен" либертонен лъч би предизвикало небивали катастрофи в галактиката ни. Би разрушавало орбити на планети, "взривявало" черни дупки и пр. Не е изключено дори, да се окаже, че т.нар. голям взрив е дело на либертоните.
Но тъй като упоменах, че за причинност можем да говорим и извън физическата реалност, съм длъжен поне частично да се поясня. Например каква би могла да бъде причината за това сборът от квадрата на катетите във всеки правоъгълен триъгълник да е равен винаги на квадрата на хипотенузата (известната Питагорова теорема)?
Един лек за задаване, но много труден за отговор въпрос. Все пак причината е свързана с понятието прав ъгъл. Там където има прав ъгъл ще има и Питагорова теорема. Но що е прав ъгъл? Очевидно това е един много тежък въпрос, отговорът на който е за щастие известен, но тук не е целесъобразно да бъде разискван, както от съображения за място, така и от съображения за сложност. Ще отбележа обаче, нещо глобално. Всяка логическа област има в себе си свои екстремни елементи. Нещо като "пъпове" на областта, или ако предрочитате "ганглии". За някои такива области пъпът е единствен. Например за Тригонометрията той е т.нар. фамозна формула на Леонард Ойлер:

Exp(iф) = cos(ф) + isin(ф).

От тази формула с лекота се извежда всяка друга тригонометрична формула. Следователно цялата Тригонометрия се "побира" в една единствена формула.
Ако знаеха този прост факт, учениците щяха да запомнят само нея, а не да бъдат изтезавани от безсъвестни даскали да зубрят морета от тригонометрични формули, за да проклинат цялата математика след това. И в този смисъл прекрасната забележка на големия математик Вилхелм Бляшке от неговата изящна книга "Гръцката и нагледната геометрия" (София (ДИ "Наука и изкуство") , 1977) , онагледява перфектно нещата: "Казват, че след като Архимед направил своето знаменито откритие и побягнал по улиците на Сиракуза гол, с възгласа "Еврика", той, в знак на признателност към боговете, принесъл в жертва хекатомба бикове. Оттогава изглежда датира неприязънта на всички говеда към математиката!"

Всеки от тези пъпове - ганглии, обособява в разглежданата област своя зона на причинност. За да изучим областта на причинно ниво, ние следва да изучаваме само нейните ганглии (или както ги нарекох научно по-горе, нейните екстремни форми).

Съжалявам, че в едно есе не мога да засегна по-подробно въпроса за причинността (това е постижимо само в трактат), но мисля, че съм дал на читателите първоначални отправни точки в полето на мисълта им, за да продължат да анализират самостоятелно този изключително дълбок и интересен от философска гледна точка въпрос.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Без коментар! Шапки... долу!
  • Отговор към Anita765 (Ани Монева):
    Уважаема Г-жо! Ще Ви отговоря използвайки известна матрица. Нямам необходимото време, за да Ви обясня, онова, което Ви е неясно.
    А Вие пък не разполагате с Вечност, за да го разберете.
    Така, че права сте да не изисквате отговор.
    А за цвета на косата Ви, ми припомняте една мисъл на Айнщайн, когато дама като Вас го попитала: "Кое според вас, г-н Айнщайн, е най-голямото откритие в науката?" . А той й отговорил:"Боята за коса, мадам!"

    Желая Ви приятна и ползотворна вечер и дано чакрите Ви се наместят от само себе си!
  • еееее прекаляваш Даниел!

    Мисана, за мен отговора ти не е извисен. Ерудиран - да. Не разбирам как успяваш да видиш това, което не съществува, а за видимото "си сляп". Направо си намираш "под вола теле". Тъй като разбираш от математика, състави формула и реши таз неразбираема за мен задача. Отговора и ще ми е много интересен, ако успееш обаче да го представиш в достъпен вид. Ще прочета и новото есе. Дано да е разбираемо.
    Относно въпроса ми, той е много точно зададен, с пояснения към него.
    Ето ти го перефразиран Предвид спомената преклонна възраст: ти Мисана, смяташ ли, че си достатъчно мъдър, за да прецениш кой е мъдър и кой не е?
    Ако прецениш, отговори ми на личната поща, АКО ИСКАШ, за да не занимаваме хората тук с това.
    Лека вечер и на теб Мисана!
  • Никога не бягам от отговори, Ели. Мисля, че малцина постъпват така етично по този въпрос, както постъпвам аз. Преди всичко от уважение към себеседниците си. Преди известно време се наложи да подобрявам стихотворението "Вяра" на Вапцаров /по молба на колега от сайта/, за да остана верен на тази етика.
    И слава богу подобрих Вапцаров. В крайна сметка не аз съм виновен, че е оставил "луфт" в текста си. Мога да подобря всеки автор във всеки негов текст, защото съм открил такава теорема и тя засяга супертензора на естетиката.

    А дали е достатъчно извисен отговорът ми, или не - ти прецени. Все пак от мен научаваш за пръв път за съществуването на "естетически пуберитет" и възрастта, когато той завършва за индивида. Това е лично мое откритие. От мен научаваш за пръв път за съществуването на "четвъртото око". Досега ти не знаеше тези факти. Споделих цели две лични открития с теб, а ти все още си недоволна. Надявам се, след като прочетеш новото ми /прясно постнато/ есе, че ще ме опростиш. С негова помощ, ще повдигна пред теб воала на Истината.

    Лека вечер!
  • Ех Мисана.. очаквах по извисен отговор, предвид спомената лично от теб преклонна възраст. И пак предвид нея и използваните отново от теб алегории, мислех, че ще разбереш въпроса ми. А "незрящия" Даниел го разбра. "Вглеждай" се повече в "децата".
    Разбира се, не мисля, че "висиш" постоянно в сайта. Видях те на линия и реших да те "пришпоря" , защото бях нетърпелива да чуя отговора ти.Това разбира се не те задължава да го даваш
  • Нелепо е да си мислиш, Ели, че по цял ден вися в сайта, а не искам да ти дам отговор. Давам ти го при първа физическа възможност. Всъщност ти си обособила една чисто емоционална реакция, а реален въпрос към мен, в истинския смисъл, липсва. От това, което ти твърдиш: че децата имат по-остро зрение от това на замъгленото от възрастта зрение на "чичковците", става ясно, че вероятно говориш за физическо зрение.
    Но повярвай ми, че за поезия е необходимо "духовно зрение". То се реализира от "четвъртото око", което започва да се развива, след като човек излезе от "естетическия пуберитет", а това не може да се случи преди навършване на 45 години. Преди тази възраст човек е незрял естетически и осезава естетиката, както слепите четат с помощта на Брайловата азбука. Има разбира се и изключения, но те повече потвърждават правилото, а не го опровергават.
    Що се касае до мисълта на Иисус за децата, тя е в съвсем друг смисъл /и двамата знаем това/. Както и двамата знаем, че между Поезията и Божието царство няма коинциденция. Освен това е нелепо да отъждествяваме мъже на 38 годишна възраст с деца. Изключение се прави само за онези мъже /на тази възраст/ с недоразвити хемисфери. Ако ти имаш информация, че конкретният случай е именно такъв, няма да ти възразя, защото винаги съм уважавал повече интелигентните жени от истината.

    Сърдечен поздрав: Мисана

    П.С. Постнал съм есето за смисъла на живота. Спомням си, че прояви интерес по темата и затова споделям.
  • е, ще ми отговориш ли?
  • ХМ! В "природата" винаги има равновесие! Предвид споменатата възраст искам да попитам: ти Мисана, сигурен ли си, че зрението ти не е вече замъглено и добре разпознаваш кой е нов и кой стар мех? И пак ще те върна към думите на Исус "като децата", които определено са с по-остро зрение от "чичковците".
    Извини ме, но не мога да се сдържа да не задам въпроса си.
  • Слушай чичо си Младен и може накрая да пропишеш поезия. Но има много хляб още да ядеш. И се научи първо да уважаваш по-големите от себе си. Бетховен затова е станал голям, защото е уважавал Моцарт, а Шуберт, защото е уважавал Бетховен. Не може едно пале в поезията да учи един поет какво е поезия и какво не е. Това е първият урок на Дон Хуан Матус. Запомни го!
  • Старо вино не се налива в нови мехове. Разбираш алегорията, нали?!
  • Щом работиш с категории като "победа" и "загуба" /Даниеле/, научи се /поне/ най-напред да побеждаваш себе си!
  • Какъв съм точно ще разбереш, когато му дойде времето, Даниеле. Сигурен съм обаче, че точно в този миг ще получиш прозрение.
  • Ще ти кажа само, че много ме подценяваш, Даниеле! Значително по-възрастен съм от Демокрит и дори от Адам и Ева. И това не е шега!
  • На базата на същите изследвания, Даниел, на които навремето Левкип и Демокрит стигнаха до идеята за съществуването на атомите, признато от съвременната физика. На базата на железна логика!
  • Не, Даниел! Лично аз се обръщам към всеки един от админите на сайта с молба да не изтрива коментарите Ви. За мен те са сиптоматични точно за онова, което нарекохте - необходимост от лечение. Разбирам, че сте раздразнен силно от скромната ми личност. Може би, защото съм по-четен от Вас, или по друга неизвестна за мен причина. Нямам време, за да изследвам подобен кръг въпроси. Да, есето ми /а не научна статия, както благоволихте да постулирате/ е хипотетично. Но не виждам нищо лошо в това. Хипотетични са и хигс-бозонът и цялата съвременна физика. Но това не Ви дразни, предполагам. Не зная доколко сте наясно с формулата на Ойлер и с Комплексния анализ /който ми е тясната специалност и където имам резултати признати и на Запад/, но не смятам, че опитите Ви за интелектуален сблъсък на това поле с мен ще завършат другояче освен с печалното Ви фиаско. До същия резултат, съм убеден, че ще доведат и опитите Ви да ми опонирате на полето на съвременната физика. Вашата "критика" е абсолютно голословна и неконструктивна. Но неприятно впечатление ми прави факта, че нападате една дама /имам предвид Любомира/ и то по единствената причина, че е харесала написаното от мен. Това е грозно и издава агресивността Ви, както и нараненото Ви его /вероятно хиперего/. Няма да преодолеете вътрешното състояние на подтиснатост с такива примитивни изблици. Обратното, ще влошите състоянието си - убеден съм в това. Достатъчно дълго съм живял, за да припозная във Вас известен синдром. А той наистина ще Ви доведе до лош кръстопът. Аз пред никакъв кръстопът не съм застанал. Натрупал съм огромно количество информация, което съм превърнал чрез систематизация от Знание в Познание. Имам ясна визия за Вселената като цяло, нещо което малцина са успели да постигнат. Ще излагам идеите си по начини, каквито аз желая. И тъй като това не противоречи на правилника на сайта, те ще виждат бял свят. Колкото и да Ви дразни това обстоятелство. Не целя нито известност, нито търся възхищение от когото и да било. Имам много по-важни цели пред себе си.

    На добър час, Даниел!
  • Тук си права, Ена. Понякога начинът, по който се изразявам оставя превратното впечатление, че съм рязък. Но в конкретния случай не беше така, а по една случайност е прозвучало така. Радвам се, че това недоразумение е преодоляно.

    Желая ти хубав ден!
  • Не, Мисана, не ти се сърдя, стори ми се, че нямаш желание да коментирам повече заради малко резкия тон в коментара ти...
    А питам, защото наистина това, което си написал и в есето, и в коментарите, много ме интересува, да не кажа, че тази тема е нишката на живота ми от поне 30 години. В твое лице видях човека, който е с енциклопедични знания и предположих, че ще ми помогнеш да стигна до окончателен отговор. Макар, че не може да се каже "окончателен" по разбираеми причини...
    Благодаря ти за последния отговор!
    Не съм сърдита
  • Ена, прегледах най-внимателно последния си отговор към теб и не открих нищо, с което евентуално да съм те засегнал. Но щом поставяш нещата така, ще отговоря на последното ти питане и другояче:

    "Бях си поподредила мислите и сега отново всичко се разбърка...
    След като грехът е следствие, а причината е в нечии разум, вероятно на твореца, тогава какво става с вината?
    Има ли вина, няма ли, чия е, ако има..." /Ена/

    Прегледай внимателно онова, което ти бях написал за греха. А то е, че под грях разбирам "отклонение от Бога". То е отдалечаване, отлъчване и т.н. - все от Бога. А Бог има свое "посолство" в нас, наричано Съвест, което нарекох "център за нравствено равновесие", а още и "жив олтар". Именно Съвестта е прякото потвърждение за съществуването на Създателя.
    Ти казваш, че грехът е следствие. Но от какво е следствие. Вече ти казах, че грехът е следствие от наш неправилен избор, който можем да наречем греховен избор. Ние решаваме дали да сме грешни, или не и то чрез избора си. И чрез изборите си натрупваме в нас грехове, които променят нашата аура, а оттам и физиката ни, но всичко започва с промяна на погледа, защото, както поясних, окото не е материално, а е синтез между материалното и Светия дух. Цитирах изказването на Иисус, което потвърждава това мое твърдение. Всъщност да го нарека мое е силно преувеличено, защото мнозина преди мен са забелязали това и аз на място цитирах Тиер дьо Шарден /има разбира се и много други/. Мое е друго твърдение - за погледа на Агнето, но тук е прибързано да го разкривам, защото ще е обект на специално есе.
    И така - резюмирам. Грехът е плод на грешен избор, водещ до ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОГА.
    Но освен грехът, който ние сами произвеждаме, ние също се раждаме с ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДАДЕН ИЗНАЧАЛЕН ГРЯХ. Една част от този изначален грях е кодиран на генно ниво и е е преминал в нас "щафетно" от греховете на нашите предшественици. А има един НАЙ-ПЪРВИ ГРЯХ, който наричат Първороден грях. Аз се спрях вече на него и на механизма, чрез който той възниква.
    Това, което трябва да помним е, че грехът е нещо абсолютно, защото променя към лошо аурата, погледа ни и физиката ни и се стига до ефекта, наречен "Портретът на Дориан Грей", описан блестящо от Оскар Уайлд! Няма хитрини, чрез които да гримираме греха, както се гримират лицата човешки. Единственият начин да се опазим от феномена "Портретът на Дориан Грей" е да не вършим грехове.
    Какво повече мога да ти кажа аз, не знам. Дано и този път не си ми сърдита.
  • Извинявай, Мисана, не очаквах такъв отговор, но щом като ти е неприятно, няма повече да те коментирам.
    На мен есето ти ми допадна именно с това, че предизвиква и размисли, и търсене на информация, с която запълвайки липсващи звена, човек отива много надълбоко, ограмотява се... намира отговори и продължава напред в търсенията си...
    Есето ти ми беше полезно. Благодаря ти, за което!
    И отново моля да ме извиниш, искрено помолих, все пак...
    Поздрави!
  • 1. Ена, искам да ти обърна внимание на факта, че моето есе не е посветено нито на "вина", нито на "първороден грях". Въпросите свързани с тези понятия ми ги зададе ти, като странични и аз им отговорих с изричната уговорка, че излагам единствено моето лично виждане.

    Заглавието на есето ми "Разум или причина, причина или разум", също няма пряко отношение към темите "вина" и "първороден грях". Това заглавие е една мисъл на Спиноза, която всъщност утвърждава, че причината може да бъде разглеждана като разумна, а разумът като причинител на нещата.

    Това е всичко, което мога да ти кажа по въпроса и то най-добронамерено. С друго, на този си етап на развитие, не разполагам.

    С поздрав: Мисана

    2. Порчев, моля те спри да се правиш на невинна девица. Заради "пушилката", която вдигаше в коментарното ми поле, бяха изтрити коментарите под две мои произведения7 "Вервайте ми" и "Лабиринт".
    Ти имаш тези свои коментари. Аз също ги имам, но няма да постъпвам като теб - да ги вадя и да ги размахвам пред сайта. Там съвсем ясно ме обвиняваш в психически отклонения. Ако това не е личностна атака - здраве му кажи. Освен това, заради теб ми бе свален текстът "Конгруенция", а по форумите подмяташ цитати от мен, изолирани от контекста, с единствена цел да ме злепоставяш. А сега ми се пиши и приятел и ми кажи: "Вервайте ми, Мисана". И ще взема да ти "повервам!".
    Имай поне малко чувство за чест след толкова много персонални нападки към мен. Другите - като Елена Илиева и Симеон Коев, които не са ти сърбали попарата, може и да ти "поверват". Но и това ще е до време.
  • Мисана, извинявай, че пак се вколючвам. Четох есето ти многократно и мислих отново за вина-причина...
    Внезапно се спрях (интуитивно) на това изречение в есето ти: "Тя идва да ни подскаже, че вероятно зад всяка причинност стои нечий разум, а като обобщение и в крайна сметка - разумът на Твореца."
    Хм...
    Тук вече съвсем се обърках, защото първородният грях е всъщност?
    Бях си поподредила мислите и сега отново всичко се разбърка...
    След като грехът е следствие, а причината е в нечии разум, вероятно на твореца, тогава какво става с вината?
    Има ли вина, няма ли, чия е, ако има...
    Уф...
    Дори не знам дали правилно зададох въпроса...
  • Ех, Порчев! Защо държиш да бъдеш непрекъснато опровергаван. Според теб да ме наричаш "егоцентричен" не е персонално обвинение - така ли?

    А ето още едно бисерче от невинния като ангел Порчев:

    "Мисана, поредната доза глупости, които си изписал."
  • За съжаление, Порчев, нямаш необходимата подготовка, за да разбереш на този етап кръга от идеи, обсъждан от мен. Не си мислил по темата, за да разбереш каква е разликата между причина и принцип.
    Коментарното поле не е място, за да дискутирам с теб в дълбочина нещата.
    Затова да оставим нещата така. Каквото си разбрал, разбрал. Все пак малко те поограмотих, нали. Или ще кажеш, че това е проява на егоцентризъм. Думата благодаря от теб няма да чуя.

    Затова ти казвам - приятен ден!
  • Е, Порчев! Вече проходи логически. Това ме радва наистина. Честита първа крачка във вярната посока. Най-сетне вече не твърдиш, че съм стъпил върху неверни предположения, а върху недоказани. Това наистина е сериозен прогрес.
    И по-рано ти казах, че цялата физика и нейните досегашни "постижения" са реализирани на същата основа. Точно както моите хипотетични разглеждания. При това доста по-смели и по-безумни от моите. Но ти не критикуваш физиката, а мен. Стивън Хокинг например си въвежда смело нови обекти, които забележи, че никой никога не е доказал, че съществуват и върху тях надгражда цели теории. Задай му и на него подобни въпроси. Така или иначе, предложих една глобална хипотетична теория. Бъдещето ще покаже съществуват ли детерминоните и либиртоните и ако съществуват как точно изглеждат. Както ще покаже, дали съществува хигс-бозонът на Питър Хигс.
    Що се касае до това дали принципите-фараони са извън времето, то ти отговарям така. Те формират причинно-каузалното тяло, наричано от древните "Дхармакая" /Другите две каи са Самбогхакая и Нирманакая/.
    Дхармакая, или още Ясната светлина е първото нещо, което мъртвият вижда след смъртта. Следователно тя е извън времето. Влез и по ключови думи се пообразовай по темата, за която съм изразходвал цели 30 години. Тогава можем да седнем на чаша чай и да побеседваме. Обещавам ти, че ще научиш много интересни неща от мен.

    А за детерминоните ти кажи как мислиш. Има ли поток от детерминони между нас или те само трептят край нас?
  • "Разсъждавайки така, разбираме, че принципът-фараон е нещо извънвремево."
    Ето ти едно невярно предположение, върху което градиш следващите. От къде следва, че фараонът като причина за причината е извън времето?
    Колкото до твоите хипотетични субелементарни частици, според теб, сега между нас протича ли поток от детерминони?" /Порчев/

    Ето отново правиш същата логическа грешка /за 3-ти път/, Порчев. Все по-трудно става да те обучавам на логика. Даваш единствено "заето".

    Първо аз съм казал не "фараонът", а "принципът-фараон" /научи се да цитираш точно/. А принципът-фараон е всъщност Платонов ейдос, който е извън Времето. Но и да не прибягвам до Платон, ти как доказваш, че моето предполежение "че принципът-фараон е извън времето" е невярно. Защото никъде не видях да си доказал строго това, а го постулираш. И тук е тази постоянна логическа грешка, на която за пореден път ти обръщам внимание. От това, че едно твърдение е хипотетично, никак не следва, че то не е вярно. Следва само, че верността му не е доказана. Но от това, че тази вярност не е доказана, не следва, че е опровергана. Надявам се най-после да проумееш това.

    А детерминоните са навсякъде, в частност и около нас, защото те изграждат връзките, иначе как щяхме да си пишем с теб???
  • Ех, Порчев! Като си сгрешил грубо, поне си признай. Ето, по-долу, цитирам собствените ти думи от твой коментар към моя текст:

    "Няма лошо, че си предсказал някакви хипотетични частици, ама никаква обосновка нямаш за тях. Върху едно невярно преположение, градиш следващо."

    От тези твои думи всеки може да види, че твърдиш, че за предсказаните от мен хипотетични частици нямало обосновка. А тогава /твърдиш пак ти/ аз градя върху невярно предположение следващо.

    Но питам аз, скъпи ми Порчев, не осъзнаваш ли, че от факта, че за предсказаните от мен частици няма обосновка, никак не следва, че твърдението ми, че те съществуват е невярно. То е единствено недоказуемо Порчев. А много недоказуеми твърдения могат да бъдат верни. Ето - в този преход си напълно алогичен. Затова ти писах слаб 2 по логика!
    Дано сега си разбрал най-после каква глупост си изръсил и намери доблест и мъжество в себе си, за да признаеш правотата ми!
  • Благодаря ти, Мисана, за уточнението!
    Аз наистина се обърках...
    Вече разбрах
    Благодаря ти още веднъж!
    Успешен ден!
  • Ена, много ти благодаря, че пак коментираш, но не за теб съм казал, че си подценила моето обяснение, а за Елена Илиева. Внимателно прочети и ще видиш, че е така. Просто малко преди да се обърна към нея упоменах факта, че съм отговорил по твое искане.

    Другото е адресирано към Елена Илиева!

    Приятна вечер!
  • Мисана, не, не съм подценила твоето разяснение, напротив!
    За теб нещата са лесни, разбираеми и прости, но аз не съм на твоето ниво и ми трябва доста време за осмисляне.
    Което и правя сега... не искам да се изказвам, ако не съм доразбрала нещата и с душата си.
    За мен това е важно.
    Благодаря ти още веднъж!!!
  • 1. Благодаря за мнението ти, Касиус!

    2. Казах каквото имах да казвам, Порчев! Който има очи - нека да види! Който има уши - нека да слуша!

    С теб приключих!

    П.С. "Няма лошо, че си предсказал някакви хипотетични частици, ама никаква обосновка нямаш за тях. Върху едно невярно предположение, градиш следващо." /Порчев/

    Отново трябва да пиша слаб 2 по логика на адвокат Порчев /колко ли дела на клиенти е погубил с тази убийствено слаба логика?/.
    От това, че няма обосновка за една хипотеза, Порчев, отникъде логически не следва, че тя е невярна! Забележи какъв смешен и алогичен преход само правиш. Така, че отникъде не следва, че следващото ми предположение е изградено върху неверно предхождащо го.
    Има наистина много да учиш. Можеш да дойдеш /и семейно/ при мен на уроци по логика, но тарифата ми е висока, защото много време ще трябва да изразходвам, докато ти изяснявам елементарни неща. С теб явно трябва да се започне от "а" и "б", но и Аристотел не би могъл да гарантира успех на обучението ти.
  • Я си отворете една тема във форума Порчев и болейщики vs Мисана и поддръжници, че ще ми спукате тъпанчетата тук с вашите философии!
  • 1. Имах предвид Порчев, че се намираме в третото хилядолетие след Христа, а не че са изминали три хиляди години след Христа. Възможно е да съм се изразил недостатъчно ясно. Но това не променя думите на Иисус, защото ако не знаеш, цитирам пак него:

    "35. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат."
    /Матей: 24:35/

    А ти не се плаши толкова, че съм те нарекъл комунист. Това не е обида. Нали и любимият ти поет Вапцаров е бил /приживе/ комунист. И от него ли ще се отречеш сега /впрочем не изключвам това, след като подобрих стихотворението му "Вяра"/? Аз визирам комунистите само в смисъл на атеизъм. Те не са вещи по богословие, както и ти, види се, не си. Но винаги са били арогантни и самонадеяни в религията, начиная с Маркс и Енгелс, и завършвайки с Ленин и Сталин. Та затова те сравних с тях. Защото без да имаш необходимите познания, по техен почин, с едно нещастно цитатче, се впускаш смело в теологичен спор. Но аз съм хвърлил години, за да изучавам тази материя и смея да те уверя, че съм доста навътре в нещата. Така, че по-добре "не си вади меча". Просто ще го отрежа с лекота!

    П.С. Що се касае до твоите смели изцепки по повод есето ми и хипотетичните субелементарни частици "детерминон" и "либертон", ще ти кажа, че цялата съвременна физика е една безумна и смела хипотеза. А "великият" хигс-бозон /все още недоказан като екзистенция/, за когото се хвърлят милиарди в ЦЕРН, е по-малко вероятно да бъде намерен от "детерминона" и "либертона". И когато тези субелементарни частици, бъдат най-сетне открити /предречено от мен - преди хигс-бозона/, евентуално под друго име, си спомни, че за пръв път си чул за тях от Мисана в "Откровения".

    2. Елена! Благодаря за Висшия арбитраж. Наистина много благородно от твоя страна. Но, за да се случи желаното от теб събитие, трябва и двете страни да откликнат на повика ти. За мен бъди сигурна, че съм на тази висота. Но за Порчев ще трябва да изчакаме още 20 години, за да "узрее" за призива ти. Прости ми, ако съм прекалено голям оптимист.

    Но искам да споделя нещо по повод твоите бележки. Знаеш, че корабоплаване е имало още преди Архимед да формулира знаменития си закон, след който изприпкал гол от банята, с възгласа "Еврика", по улиците на Сиракуза. А този закон, който обезпечава плавателността на един съд, се състои в това, че този съд трябва при потапянето си във течност /вода/ да изтласква толкова течност, че нейното тегло да е по-голямо от неговото собствено! Тогава този съд не потъва. И за да има това свойство той трябва да има подходяща форма.
    По същия начин и преди да са били дадени /като писмена/ Божиите заповеди на Мойсей, Бог е наказвал за несъблюдаването им техните нарушителите /защото тези заповеди под друга форма са кодирани в човешката съвест/. А е известно и от правото, че непознаването на законите не ни освобождава от наказателна отговорност. Веднъж "записани" в съвестта на човека, макар и не в писмен вид, тези заповеди имат ранг на Божествен закон и всеки бива наказван за нарушаването им. Когато говорим за първородния грях на Адам и Ева, те са прототипите на първородния грях, осъществяван впоследствие при всяка копулация. Бог е съществувал преди Адам и Ева, защото в Битие са поднесени цели две версии /еклектично вложени в тялото на Стария завет/, за създаването на мъжа и жената. При първата от тях /Битие: 1:27/, те са възникнали едновременно, докато при втората /Битие: 2:22/ жената произлиза от ребро на мъжа. Мога да напиша цял трактат по този въпрос, но тук само ще маркирам следното. В Битие ясно е казано, по повод Едем и Дървото на живота, че Адам не трябва да яде от плодовете му, "за да не стане един от Нас" /Боговете - Елохими/:
    22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. /Битие: 3:22/

    Следавателно не само Бог, но цяла свита от Богове са съществували преди Адам и Ева. Откъдето е видно, че и Божието условие за етика към Бога, което цитирах по Иисус /Марк: 12:29, 30/ е съществувало по времето на Адам и Ева, както законът на Архимед е съществувал и действал, преди Архимед да го е открил и както всеки кораб, който не е спазвал съществуващият, но все още неформулиран от Архимед закон, е потъвал при нарушаването му. Адам и Ева са нарушили това Божие условие и са "потънали", като потъващите кораби нарушили закона на Архимед /преди неговото формулиране - равносилно с даването от Бог на Мойсей на Божиите заповеди/. А "потъването" на Адам и Ева е наречено "първороден грях" /а още по-точно - "прототип на първородния грях/.
    Моята цел беше да обясня на Ена /според силите си/ какъв е генезисът на този грях /защото тя ме помоли за това/. Но ми се стори, Елена, че ти подцени моето обяснение. Дано сега, след тези по-подробни разсъждения, да си ме разбрала правилно.
  • Между вас двамата има голяма ЛЮБОВ! Ама сериозно ви го казвам! Напомняте чи времето, когато момчето ми дърпаше опашката, а аз му плесвах шамар. В крайна сметка, като оставах сама се усмихвах и си представях как ще ме удостои с внимание утре, пак да ми дръпне опашката.
    Ще се обадя за последен път тук, влизайки в ролята на арбитер.
    Порчев, абсолютно си прав! Първородния грях идва от първия грях. Още преди да ги има десетте Божи заповеди. Нарича се първореден по две причини. 1-защото е първия, 2- защото раждането като физиология идва след греха. Много хора смятат, че има наследственост в греха. Да има, до толкова, след познаването на добро и зло от Адам и Ева, го познаваме и ние. Мисана е прав в спазването заповедта на Исус да почитаме само един Бог, но както излага в есето си всяко следствие си има причина. Сиреч, тази заповед е в следствие на кви ли не създадени до тогава кумири. Както сами виждате уважаеми читатели и вие Порчев и Мисана, и в двама ви има мноооого истина! Предлагам ви да обедините силите си и заедно да намерите истината един за друг. Истината е между вас момчета. Ако обедините наука и Библия /духовност/ ще видите колко общо имате. Както Мисана омешва физика и метафизика, тъй направете. А той определено е на прав път за мен. Всеки се опитва да намери първоизточника. Има кво да се вземе от есето и безкрайно благодаря, че ми го разясни.
    В спора си ми отворихте очите за дребни, но важни истинки.
    Поздрав и БЛАГОДАРЯ на двама ви!
  • Самият Господ наш насущний - Иисус Христос, преди повече от две хилядолетия е оборил комуниста Порчев. Който има очи нека да гледа! Който има уши нека да слуша! Но съм сигурен, че комунистът Порчев ще "обори" на само Мисана, но и самия Иисус. Всъщност това е типично за него и за всеки комунист - пълната некомпетентност по даден въпрос и самочувствието да се изказват неподготвено, самонадеяно и арогантно!

    Само относно първородния грях ще кажа, че по отношение на Първата Божия заповед се придържам към гледището на нашия Господ - Иисус Христос, който ни насочва към:

    "Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила." (Второзаконие 6:5).

    и ни учи, че тази заповед е най–голямата от всички:

    29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
    30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. (Марк 12:29, 30).
  • И аз ти благодаря, Елена, за коректното отношение.

    Само по отношение на първородния грях ще кажа, че по отношение на Първата Божия заповед се придържам към гледището на нашия Господ - Иисус Христос, който ни насочва към:

    "Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила." (Второзаконие 6:5).

    и ни учи, че тази заповед е най–голямата от всички:

    29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
    30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. (Марк 12:29, 30).

    И се надявам, че и ти, както и аз, повече вярваш на Иисус Христос, отколкото на Порчев! И двамата с теб дано ни опази Господ, да ни учи на богословие комуниста Порчев. /Това дори е светотатствено, бих казал!/.

    Лека вечер, Елена и мерси за посещението!: Мисана
  • Порчев, ясно е че тезата за първородния грях не е издържана. Най-малкото, защото единствената заповед, която е имало по времето на Адам и Ева е била да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. А още в райската градина става дума че мъжа и жената ще бъдат една плът. Аз единствено тази връзка намирам с цитата ти от Божиите заповеди. Ако това имаш предвид, просто спокойно го кажи на човека.
    Благодаря ти Мисана за пояснението. Определено вече ми е по-ясно.
    Лека вечер и от мен
  • 1. Елена! Още един път моите извинения за това, че аз наистина съм първопричината да остана неразбран. По есето мога да дам следните разяснения. Във физичната реалност ние имаме неща, които пораждат други неща чрез действие. Първите неща наричаме причини, а вторите следствия. Във времето причините предхождат следствията /но от това, че едно нещо предхожда друго във Времето, съвсем не следва, че то е причина за него/. Така се реализира причинността във физичната реалност.
    Но ние забелязваме, че причините и следствията са свързани помежду си. Една причина може да породи повече от едно следствие и едно нещо може да е породено /причинено/ от повече от една причина. С други думи ние виждаме, че между причинността и свързаността има сериозна връзка. Следователно конкретната причина може да се подчинява на нещо по-общо, което е един вид принцип. И ако робите, които строят пирамидите са причини за конкретното им построяване, то фараонът, който не строи директно пирамиди е ръководният принцип, на когото се подчиняват конкретните причини. Разсъждавайки така, разбираме, че принципът-фараон е нещо извънвремево. Следователно той е вид архипричинност /прапричинност/. Тази причинност ние вече можем да абстрахираме от Времето. Така достигаме до идеята за причинност и извън физичната реалност, където Време няма. Това е вече причинност в метафизичен план. Тъй като понятието "свързаност" се дефинира от науката Топология, то ние разбираме, че ако искаме да изучаваме тази Нова - по-обобщена Причинност, можем да сторим това Научно единствено с помощта на Топологията. Но не на днешната Топология, която е още пеленаче, а на една бъдеща Топология, която съдържа като частен случай днешната. Трябва да има нещо във вселената, което отговаря за свързаността на нещата - за тяхната Необходимост като случване. За мен това е хипотетичната субелементарна частица /съществуването на която предсказвам и постулирам/, която наричам детерминон /от детерминирам - определям/. Съвкупността от всички детерминони във вселената се грижи за връзките в нея, т.е за нейното каузално тяло. На тази мисъл ме навежда учението за атомите на Левкип и Демокрит /упоменал съм това в есето/. Но щом допуснем съществуването на детерминон, от съображение за симетрия, ние трябва да предположим и съществуването на субелементарна частица, отговаряща за Свободата във вселената. Наричам я либертон. Това всичко е във физическата реалност.
    За да излезем от нея и да минем в метафизичната реалност, ние се нуждаем да въведем Детерминонен оператор, действащ като Необходимост и Свързаност и Либертонен оператор, действащ като разграждане на Свързаността и като Освобождение. Това са естествено математически оператори, които, надявам се някой ден ще бъдат открити. Те на топологично ниво реализират Свързаност и Антисвързаност.
    Това е вкратце, което мога да кажа по есето си.

    Лека вечер и хубава нова седмица от мен!

    2. Благодаря ти, Ена! Радвам се, че със споделеното от мен съм бил частично полезен.
  • Благодаря ти, Мисана!
    Оценявам вниманието ти към моята любознателност и търпението, с което ми даваш полезна информация!
    Признателна съм ти!
    Наистина ми беше много полезен с отговорите си.
    Помогна ми да се изкача на следващото стъпало в този казус. Но на мен не ми е достатъчно и ще се възползвам от обширната научна информация в есето ти, за да се изкача на следващото стъпало. Есето ти е много, много интригуващо, за което те поздравявам искрено!!!
    Благодаря ти!
  • Скъпи Мисана,
    В самото начало споменах, че есето не е на достъпен за мен език, а много ми се иска да хвана мисълта ти. Интересува ме . Изразих се толкова "просто" с лек намек, че ако суъмееш да намериш по-достъпен език, ще си полезен за по-широк кръг хора. Тъй като имам усещане, че леко заставаш нащрек /а не трябва/ приеми думите ми не като забележка, а като молба!
    Тръгнах не случайно от бебешката възраст, следейки внимателно мисълта ти в коментарите към Ена. С натрупването на годините, се натрупва и чувството за вина. Именно тук е разковничето в думите на Исус-....като децата..." Изводите натам оставям сам да си ги направиш.Та считам думите ти за Истина, но не пълна. Това че има правота в тях ми е достатъчно да искам да разбера есето ти. Бих се радвала да намериш по-достъпен език, за хората като мен в този сайт.
  • 1. Благодаря ти,Елица! Трогнат съм, че ме удостои с вниманието си и каза хубави думи за есето ми.

    Желая ти вдъхновена нова седмица и усмихнато Калифорнийско слънце!

    1. Благодаря ти, Исмаиле! Трогнат съм от тези думи. Дано ги заслужавам.

    Желая новата седмица да е много успешна за теб и близките ти!

    3. Мерси, Санвали! Зарадва ме с вниманието си.

    Много здраве и поетични успехи!

    4. Привет, Ена! Не съм казвал, че бебетата имат свободна воля. Изрично упоменах, че се касае за същества със самостоятелно оформено съзнание. Тоест за деца /но не и бебета/. Тези деца имат свободна воля и тя е развита в тях, за да упражняват своя "вот" - за Бога, или за Мамона. В Божиите закони пълнолетие няма. Изборът между добро и зло е наложителен от значително по-ранна възраст. Приеми, че центърът за нравствено равновесие в индивида е оформен като действащ, точно когато е оформен и центърт за физическо равновесие. Бебетата не умеят да пазят равновесие.

    Що се касае до въпроса за първородния грях, ще ти дам моето обяснение.
    А дали ще те удовлетвори не знам. Първата Божия заповед се състои в това да обичаме Бога над всичко останало. При един любовен акт, чрез който жената забременява, има моментно отдаване на мъжа - по времетраене, колкото и кратко да ето, когато тя принадлежи повече на него, отколкото на Бога. Същото се отнася и до мъжа в копулационната двойка. Ето в това е порочното зачатие. През време на акта за създаване на детето двамата изгубват връзка с Бога и нарушават първата Божия заповед, сторвайки немалък грях. Този грях преминава и в плода. Затова всяко дете заченато по този начин е греховно.
    Нещо повече. Ако една девойка никога не се е съвокуплявала /като под никога разбирам всички форми на секс - мануален, орален, нормален и нестандартен - т.е. девойката е напълно девствена/, то още след дефлорирането й настъпва скокообразна промяна в погледа. Тази демонстрация прави още навремето Демокрит, който среща една и съща девойка в два последователни дни. На първият ден й казва - здравей девойко. А на вторият - здравей жено!
    Както вече отбелязах именно окото не е материално. В него живее Светият дух в симбиоза с материалното. Дефлорацията на една девойка я превръща в жена и съответно променя степента на прозрачност на тялото на Светия дух в окото. А това придава по-различно изражение на погледа, което се улавя от опитния мъдрец.

    За толкова ми стигат силите по въпроса за първородния грях. В любовния акт ние се отделяме от Създатела и това е грях.
    Тежко пък на деца, създадени без любов - при блудство, изнасилване или просто секс за удоволствие.

    С поздрав: Мисана

    5. Елена! Никъде в есето ми не става дума за бебоци. То е посветено на каузалността. Ако не сте го разбрала, вероятно и аз нося вина, че не съм го поднесъл в по-разбираем вид, за което съжалявам като автор, разбира се.
    Доколкото разбирам, вие сте чела разясненията, за които Ена ме помоли във връзка с вината. Никъде не съм говорил за бебета, а за деца, които имат оформено съзнание. Изглежда неправилно съм разбран, което често ми се случва. Що се касае до думите на Иисус, то можем само да гадаем какво точно е имал той предвид. На същата тема говори и Лао Дзъ. Ако поискате да накарате едно дете да направи нещо, което то не желае, то ще откаже да го направи. Можете да го заставите с бой и с други силови средства за принуда, но не и да го накарате да извърши нещо, което е против желанието му. Обратно - възрастният лесно и често извършва доброволно неща, които са против желанито му. Това е една много сериозна разлика между малкото дете и възрастния човек. Тоест детето няма да сключи облог с Мефистофел /като Фауст/, а възрастният човек може и да сключи - въпрос на обстоятелства. В този смисъл детето е по-близо до Божието царство. Никой не оспорва, че има деца, кото са невинни, но далеч не всички са такива. Вероятно Иисус не е имал предвид всички деца, а само невинните. И в крайна сметка децата са "новите мехове", в които се налива "новото вино".

    Приятна вечер от мен!
  • до тук, ако съм разбрала правилно /щото от толкоз терминология не успях да хвана добре есето/ бебоците са грешни като се наакат в памперса. Това се доказва от реакцията им на смут, щото мама отново се кара. Сиреч еди кво си там в мозъка проговаря и то изпитва вина. Която обаче е неосъзната.Фразата на Исус, че за двлезем в Божието царсто, трябва да станем като децата, не доказва ли липсата на грях, при неосъзнатите? Визирам децата!
  • Благодаря ти, Мисана!
    Твоят отговор ме насочи към друга мисъл - мисълта за първородния грях.
    Мислила съм много дълго за този грях, но така и не го разбрах.
    В какво се състои според теб?
    Освен тривиалните обяснения
    Смути ме и приемането на факта, че едно малко дете, дори бебе, има свободната воля да приеме или не някаква информация като "добро" или "лошо". Не мога да си го представя чисто технически как ще се получи.
    И пак се връщам на първородния грях...
    Ако имаш желание и възможност да обясниш, ще съм ти много благодарна (предвид трудностите, които имаш и необходимостта ти от време за преодоляването им)
  • Прочетох и аз с интерес това есе, което също бих сложила в категория "научно". Обогатяваш.

    Благодаря, Младен!

    Хубава седмица ти желая!
  • Мисана, да сме благодарни на Бога, че си тук, сред нас, и имаме възможността да те четем!
  • Прочетох с интерес и респект към автора това строго научно есе.
    Почитания!
  • Права си, Кръстина! Ние всички сме продукт на Висша сила и Висша промисъл и в този смисъл ни е отредено едно фазово пространство на което сме мигащи точки. Но тези точки имат и свободна воля. Волята да направят избор между Доброто и Злото - между Бога и Мамона. С всички произтичащи от това последствия. И за избора ни не е виновна Висшата сила, а единствено ние. Така мисля аз, макар и няколко хиляди години след Платон и не мисля, че съм негов плагиат.

    С голяма признателност за посещението ти и за толкова съдържателния коментар!: Мисана
  • Разум или причина, причина или разум ...?
    Въпрос с повишена трудност, но само на пръв поглед,
    а истината е, че всичко, което ни изглежда сложно,
    е всъщност елементарно простичко, всичко и всички
    сме само инструменти в ръцете на висша сила, и в този
    смисъл няма нито причина, нито разум, нито вина...
    Ние не сме това, за което се мислим, а сме това, което сме
    замислени да бъдем (от висша сила), заслугата да сме това, което сме, всъщност изобщо не е наша, и в този смисъл нито причината, нито разумът, нито вината могат да бъдат вградени в рамките на измислените от нас кодифицирани закони, правила, аксиоми, теореми и т.н. и т.н.
    Поздрави за оригиналното, аналитично и талантливо написано есе!
    Бъди!
  • Отново поставяш много труден въпрос за отговаряне, Ена. И все пак ще се опитам, според силите си, поне да изложа моето виждане.
    Както казах, у всеки съществува център за нравствено равновесие. Той е локализиран някъде в мозъка. Този център сработва още щом детето придобие първите си "пристъпи" на съзнание. Когато възрастните се опитват да го учат, че нещо е добро, в смисъла на моралните норми на обществото и го карат да прави това добро, ако това добро не е "божие добро", детето получава "пристъп" на реакция за отказ. То не желае да върши това "добро", защото усеща чрез упоменатия център, че губи нравствено равновесие. Възможно е детето да се изчерви от срам, да изпита вътрешен гняв и чувство на съпротива към принуждението отвън да върши "доброто" в смисъла на моралните ценности и норми на обществото. И още тук детето прави своя избор - да откаже да извърши
    това "добро", за да не наруши заложеното от Бог в него правилно усещане за добро, или да го извърши. Във втория случай, то ще извърши грях и ще получи усещане за вина. Следователно вина се трупа още преди обществото да ни "обучи" да действаме в синхрон с обществените норми и ценности за морал. При някои този център, за който споменах, не е развит на нужната висота /така както има хора, които по-трудно пазят равновесие при ходене по въже/. Такива хора натрупват т.нар. от мен "пасивна вина". Тя е неосъзната вина. Постепенно те могат да натрупат огромно количество такава вина. Но тя не води незабавно до възмездие, пооради неосъзнатостта на деянието. Но стига тези хора в даден момент да достигнат по-висока степен на духовно развитие и очите им да се отворят за нравствените ценности и добродетели, тази вина от пасивна се превръща изведнъж в активна. Тогава не бих искал да съм на тяхно място. Защото, както казва Иисус, ще изплатят всичко до последния кодрант!
    Като резюмирам, искам да кажа, че човек от малък е заставен да избира между Бог и обществото. Всеки избор в полза на второто е вид нравствена деградация на индивида. Той трябва да поддържа постоянна връзка с центъра си за нравствено равновесие. Това е което пази и истинското му здраве. Защото тук е мястото да си спомним думите на премъдрия Лао Дзъ: "Нарушителят на Дао умира!"
  • Благодаря ти за отговора, Мисана. Съгласна съм с теб по отношение на връзката на вината и греха и за това, че всеки има право на избор, освен Бог... и че всъщност съвестта е тази, заложена в нас, която ни кара да се чувстваме грешни или не.
    И все пак.... имам още нещо неизяснено - мирогледът на даден човек се формира от много фактори - общество, семейство, училище, приятели, улица... Ако в първите възприятия човек получи погрешна представа и изгради погрешен модел на живота, след това му остават само 5% за препрограмиране. Ако все пак той почувства, че трябва да има промяна.
    Тогава? Бог няма вина. Човекът с грешен модел на живота - също, и оттук - съвестта му е чиста, той няма усещането за извършване на грях и следователно няма вина.
    Тогава къде е вината?
  • 1. Благодаря ти, Любомира! Много ме зарадва, че си вероятно една от малкото учителки, които развиват безупречно верен подход.

    С най-топъл поздрав: Мисана

    2. Първо искам да ти благодаря, Ена, че ти наистина скъса с личните си предубеждения към мен и съдиш единствено текстовете ми. И тук не става въпрос за моята личност. Мисана може да е лош. Мисана може да е дори изверг, но да е написал един добър текст и тогава следва да оценяваме текста му. А за това, дали е блудствал с малолетни или не, ще решават съдебните заседатели и Порчев, ако доживея да го видя главен прокурор на Републиката. Известно е, че Моцарт е бил отвратителен като човек, но ние не съдим за музиката на Моцарт по моралните му недостатъци, а по качествата на тази музика. Напротив, Салиери е бил по-духовен от Моцарт и по-религиозен от него, но Пушкин се е престарал и го е вписал в списъка на черните завистници.
    А сега, след тази необходима за мен пледоария, директно споделям моето мнение за вината. Мислил съм много по този въпрос, но разбира се споделям единствено личното си мнение.

    Понятието вина е свързано неразривно с понятието грях. Те са като сиамски близнаци. При всеки извършен от нас грях, нашата съвест /която е живият олтар на Бог в душата ни/ реагира с чувството за вина.
    Следователно чувството за вина е право пропорционално мерило за извършен от нас грях. Това е за отделната вина. Интегралната /Целокупната/ вина в живота ни е отражение на Интегралния /Целокупния/ ни грях. Но що е грях ще запиташ ти? Справедлив въпрос.
    Грях, в смисъла на моето разбиране е всяко Отклонение от Бога. Следователно всеки грях е грешка, но не всяка грешка е грях. И тук идва ред на твоето разсъждение - подозрението, че вина няма, защото преди нея лежи дълга верига от причини и следствия, губеща се в безкрайността, на която не можем да хванем края. Прости ми, но тук именно е твоята грешка /казвам точно - грешка, а не грях/. Защото преди да извършим дадено действие, ние имаме свободна воля. А тя се изразява в правото на избор!!! По този повод Платон възкликва в "Мита за задгробното въздаяние на Ер" /Има го в "Държавата" на Платон - това е том 3 от издадените у нас съчинения на Платон/:

    "Виновен е, който избира! Бог е невинен!".

    И наистина, каква вина може да има Бог за наш избор. Затова, когато сме пред избор ние всъщност сме на кръстопът. Кой път да хванем - Греховния, или Праведния? С Мамона ли да бъдем, или с Бога? На черния овен ли да седнем, който ни отвежда в Долното царство, или да възседнем белия овен, отвеждащ ни в Горното царство /както е в знаменитата приказка "Тримата братя и златната ябълка"/. Седнем ли на черния овен, поемаме вина /но не както комунистите "поемат вина с мезета" - публично изказване на Филип Боков/, която нашата съвест мигновенно маркира, Ена. Защото, както в малкия ни мозък е съсредоточен центърът ни за физичиско равновесие, бъди сигурна, че в нас има и център за нравствено равновесие. Просто съвременната наука още не се е добрала до онова място в мозъка ни, където той е лакализиран. Този именно засега неоткрит център е физическото седалище на съвестта ни. При всяко нарушение на нравственото ни равновесие, той реагира, отчитайки и калкулирайки вина. Тази вина постепенно се натрупва в нас и ни преобразува дори физиологично - изписва се в погледа ни, а след това и в чертите на лицето ни. Това, което за обикновения човек е невидимо е, че тази вина променя трайно и нашата аура. В резултат дори животните почват да ни разпознават и ни "надушват" като виновни и греховни и бягат - странят от нас. Това съм го виждал с очите си. Избягват ни и по-сензитивните хора. Иисус казва: "Светило на тялото е окото. Затова, когато окото е тъмно и лукаво и тялото е тъмно и лукаво." Тук Иисус ни разкрива една Велика Тайна, която впоследствие е разисквана и от Тиер дьо Шарден. А тя е, че окото не е материално, а съсредоточие на Светия Дух и на Материята в Божествена Златна пропоция, която ние нарушаваме извършвайки грях и ставаме виновни. И така, при редовно съгрешяване, потъмняваме. От нас вее хлад, мрак и смърт, които чувствителните живи същества усещат и побягват. Защото всеки бяга инстинктивно от хлад, мрак и смърт!
    Нататък всички си знаем какъв е интегралният резултат - портретът на Дориан Грей!
    Дано отговорът ми е бил задоволителен за теб!

    С поздрав: Мисана
  • Хареса ми, Мисана, наистина провокираш мислене.
    Аз пък отдавна се питам какво е причина, какво е вина (виновност) и стигам до извода, че е абсурдно да съществува понятието "вина".
    Защо? Ами защото връщайки се назад във времето, за всяко нещо (казано най-общо и популярно)си има причина, т.е. всяко нещо е всъщност следствие (и е близко до мисълта за жертва на дадена причина). Което веднага навежда на мисълта, че щом като нещо е жертва, то не може да е виновно.
    Предавам разсъжденията си съвсем популярно и кратко по разбираеми причини.
    Ти какво мислиш по този казус?
    Интересно ми е да сравня моите "постижения" в разнищването, с твоите, като не очаквам да съм сравнима с теб.
    Просто обичам да се замислям, а малко хора могат да ми помогнат с опит и виждания, със свои собствени идеи... нещо като да имам капки изворна вода...
    Поздрав!
    Благодаря ти!!! От мен - 6!
  • Хубаво продължение след "Конгруенция"! Правя експеримент точно с тази формула и моите ученици, слава богу, я разпознават!
Предложения
: ??:??