*Продължих да се инатя. Продължих и ето докъде се стигна... Мамка му и параноя!!
Имам едно странно усещане... ужасно, нетипично, обаче и типично дори. Тоя шоколад ме убива, убива ме и неловкото мълчание!
Вие ми се свят, а по дяволите съм полегнала!
Секс, наркотици и рок енд рол... само че в тоя случай нямаше нищо подобно. Изолация, шоколад и лигави енд просълзителни филмчета...
Можех ли сама да се виня? Можех и още как! Самообвинявах се безцеремонно...
Повтарям започването на изреченията си по два пъти, ама това го съзнавам. Всичко ли е с цел?? Няма ли поне нещо непринудено?
Замряха вече трогателните моменти... На път съм да го сторя и аз.
*Можем ли да сме срамуваме? Копнее ли някой да бъде напляскан? Циничност долавям чат-пат... но ми е позволено!!
За Бога, подкопавам си канавки и чупя ключалките на вратите... То и без това ключът отдавна се изгуби в дебрите на психясалия ми мозък.
И сега никой няма да успее да влезе точно тук - ще стоят като мокри, премръзнали и болни псета отвън!! Щ ...