Р О Ж Д Е С Т В О Х Р И С Т О ВО
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, устните ми са изтръпнали и треперят. Повръща ми се. Чувствам се стара и грозна. Чувствам се мъртва. Коледа е.
31. декември
Отврателно ми е.
Откакто сме станали, се караме. Отказвам да изляза с него за хляб. Нямаме никакви пари. Нямаме и нищо за ядене. Нито украса, нито подаръци, за настроение да не говоря. Поредната ми кошмарна Нова Година. Поредният ми Ад и ужас.
Той излиза и купува 4 хляба. Аз си отчупвам един голям крайщник, дъвча вяло, свила се в креслото. Замислям се. Навън продължават да гърмят с пиратки. Някои от тях приличат на бомби. Лулата ми угасва на коленете. Мисля си за това, че тази година окончателно се разделих с всичките си илюзии и мечти. Отвън толкова силно гръмва нещо, че ...