Дълго размишлявах върху това заглавие. Защото бих могъл да го формулирам, с не по-малък успех и като руско-съветският комплекс. Накратко става дума за манията на руснаците да са първи във всичко. Навремето имаше такъв кратък виц:

"Съветските часовници - най-бързите часовници в света!"

Спомням си и още един, не по-малко любопитен и подходящ, като илюстрация на темата:

"Адам и Ева правят любов на открито. Внезапно от един близък храст се чул рязък шум.  - Кой е там? - провикнал се Адам. И се получил следният отговор:

- Я Иван Иванич - первый человек в мире!"

Още пазя ярки спомени от учебниците по физика, по които учех в ученическите си години. Днес всеки знае, че за официален изобретател на електрическата крушка е считан Томас Едисън /1847-1931/, който пръв патентова това си откритие на 27 януари 1880г. Но в нашите тоталитарни учебници пишеше, че изобретател на крушката е някой си Лодигин. Всъщност справката сочи, че това е руснакът Александър Лодигин /1847 - 1923/, който е подал заявка за патент през 1888г., но изобретението му е патентовано чак на 28 март 1893г. , т.е. близо 13 години по-късно от това на Едисън! Но не в това е най-лошото. Имало е и други претенденти за изобретатели на крушката преди Лодигин, при това не руснаци. Разликата между всички тях /в това число и Лодигин/ и гениалният изобретател, била съвсем проста - неговата крушка светела с продължителността на съвременните крушки, а техните едва припалвали.

       Никога няма да забравя с какво огромно чувство на гордост учителката ни по физика ни съобщаваше за  т.нар. "свещи на Яблочков" (Павел Яблочков/1847-1894/)  - руски изобретател ), които, уви, имат съвсем къс живот като светещи тела. Сякаш се касаеше за изобретение направено от собствения й син! Затова пък, когато в друг урок по физика същата тази учителка обяви на всеослушание, че Петров  (Василий Петров /1761-1834/ - руски учен, един от изследователите на явлението известно като електрическа дъга) е открил Волтовата дъга, аз не се сдържах и я попитах пред класа, защо в такъв случай тази дъга е  известна с името на големия италиански физик Алесандро Волта /1745-1827/. Тя тотално се обърка, защото не бе очаквала подобен фронтален въпрос и ми обеща да направи справка. Разбира се добре се погрижи никога да не узная за резултата от нейната справка.

       Спомням си и за още един не по-малко забавен епизод. По онова време в учебниците ни пишеше, че откривател на известния Закон за запазване теглото на веществото при химическите реакции /този закон гласи, че преди началото на химическата реакция и след завършването й, сумарното тегло на участвалите в реакцията вещества остава непроменено/ бил Ломоносов (Михаил Ломоносов /1711-1765/ - руски учен-енциклопедист и писател). Връщайки се от училище вкъщи, гордо оповестих този "факт" на баща си, очаквайки същият да ме похвали за проявената любознателност. За мой ужас той избухна в ругатни по адрес на училищното образование. Каза ми да запомня веднъж завинаги, че Лавозие (Антоан Лавоазие /1743-1794/ - гениален френски учен - химик, завършил живота си на гилотината) e формулирал и доказал Закона за запазване теглото на веществото, като за целта е извършвал експерименти в продължение на десет години от живота си. И язвително добави: Възможно е Ломоносов първи да е открил този закон на чашка чай! Аз не му повярвах, но когато майка ми се върна вкъщи я попитах за по-голяма сигурност. Тя беше химик по образование и можех да й се доверя по толкова важен казус. Когато и тя потвърди казаното от баща ми, реших да оставя в паметта си името Лавоазие, като откривател на знаменития закон. От този момент изпитвах недоверие по отношение на всичко свързано с името Ломоносов, сякаш нещастният човечец беше виновен за безумията на образователната ни, сервилна към руснаците, система. Днес подобна сервилност се наблюдава по отношение на факти и събития свързани с турското робство. Навъдиха се мастити ерудити, които утвърждават, че робство не е имало, а само някакво си турско владичество. Един Стефан Цанев е, за жалост, сред тези имена. Той дори възхвалява еничарството и го свежда до висока чест оказвана от султана на нещастните майки, чиито деца са били отнемани като кръвен данък /едно, според мен, основно доказателство, че е имало робство/. Като смекчаващо вината обстоятелство Цанев изтъква, че никога не са вземали за еничар първородна рожба! Започнах да гледам с особено недоверие на обемистите му съчинения, когато узнах, че неговите пиеси жънели триумфален успех в южната ни съседка Турция!!!

       Ще ми се да приведа още факти от онези български учебници, по които се учеше в края на 60-те години. Според същите тези учебници изобретател на самолета бил някой си руснак Можайски (Александър Можайски /1825-1890/ - работил над създаването на собствен летателен апарат). За истинските изобретатели на самолета братята Райт (Орвил Райт/1871-1948/ и Уилбър Райт/1867-1912/), официално патентовали своето изобретение през 1906г., в учебниците не се упоменаваше. Явно министерството на образованието искаше да заличи тези доблестни откриватели от регистрите за изобретения. Не се и съмнявам, че ако комунизмът беше победил по цялата планета, щяха да се погрижат за братя Райт, така както се погрижиха за министъра на вътрешните работи на Сталин - Лаврентий Павлович Берия /1899-1953/, след като първо го застреляха, раздавайки после на всички съветски граждани, закупили Большая советская энциклопедия, листчета с надпис Берингово море, които да залепят на мястото на името Берия!

       Не по-малко парадоксален е и примерът с изобретателя на парната машина. За такъв на Запад е официално признат шотландският инженер Джеймс Уат /1736-1819/, патентовал своето изобретение през 1784г. Руснаците, обаче, упорито отстояваха тезата, че видите ли някой си Иван Иванович Ползунов /1728-1766/ е изобретил пръв парната машина през 1765г. (сравнете с Иван Иванич - первый чоловек в мире!). Не ги спираше фактът, че още Херон Александрийски /10г.н.е. - 75г.н.е./ е предложил т.нар. "Херонова въртележка", която се върти под действието на изтичаща през дюзите й пара. Не ги спираше дори и фактът, че Томас Нюкомен /1664-1729/ - английски ковач и монтьор /починал когато Ползунов е бил само на една година!!!/ е изобретил също своя парна машина през 1712г. Към тези инженерни постижения ми се ще да добавя и парната машина на френския математик, физик и изобретател Дени Папен /1647-1712/ от 1679г.  Тя е най-ранната завършена и действаща парна машина. Любопитен факт е, че Нюкомен изобретява своята парна машина в годината на смъртта на Папен! Аз имам много неприятен личен спомен от Ползунов, тъй като си позволих да апострофирам учителя си, когато той обясняваше на класа, че именно руснакът е първият откривател на парната машина. Сюрпризирах го с факта, че машината на Нюкомен е изобретена по-рано от тази на Ползунов. Той не беше чувал въобще за Нюкомен и реагира крайно неадекватно. Писа ми слаб (2) и ме изгони от часа. Но не съжалявам и до днес за постъпката си. Истината заслужава да получи оценка 2, както заслужава и да бъде горена на клада!

       Има още едно известно противоборство между западен учен и руснак - този път във връзка с приоритета при изобретяването на радиото. Патентът за това голямо откритие  принадлежи на Гулиелмо Маркони /1874-1937/ -  колосален италиански физик и изобретател, носител на нобелова награда. Ще ми се да споделя с читателите повода за откритието на Маркони, което доведе до преобразяването на света чрез радиовълните. Той е почти неизвестен. Парадоксално Маркони търсел връзка със света на мъртвите чрез някаква честота, на която да разговаря с тях. Именно в резултат на упоритите си търсения в тази насока той се натъкнал на радиовълните. Приблизително по същото време руснакът Александър Попов /1859-1905/ - физик - специалист по електротехника, работи в областта на създаване на апаратура за създаване на безкабелно предаване на телеграфни сигнали, при това много успешно.

        И в областта на математиката има немалко подобни примери на съперничество между руски и Западни учени. Достатъчно е да припомня за откривателите на т.нар. неевклидова геометрия. Те са трима. Първият е кралят на математиката Карл Фридрих Гаус /1777-1855/. Вторият е Янош Бояй /1802-1860/. А третият е руснакът Николай Лобачевски /1792-1856/. Пръв Гаус достига до идеята за неевклидовата геометрия, но тъй като е световно известен математик изпитва основателно безпокойство да не би публикуването на резултати в това направление да компрометира името му, защото ясно осъзнава, че светът още не е узрял за подобни авангардни идеи. Затова той тайно развива в бележника си идеите на неевклидовата геометрия, при това твърде подробно. По-късно от него Бояй и Лобачевски достигат, макар и в по-схематична форма, до същия кръг идеи. В сравнение с Гаус те не е имало какво да губят. Затова смело публикуват по темата. В резултат днес на Запад се говори за геометрията на Бояй-Лобачевски, а в Русия за геометрията на Лобачевски-Бояй. Има една много любопитна книга по тази тема, при това от българската авторка  - Анна Ливанова. Озаглавена е: "Три съдби - една идея" /изд. Народна младеж, 1971г./

        Любопитно е, че Гаус е бил много близък приятел с Фаркаш Бояй - бащата на Янош Бояй. Фаркаш споделил плахо с Гаус за "еретичните" занимания на своя син, опасявайки се за него. Но Гаус, бидейки подготвен по темата, дал рамо на заниманията на младежа. От кореспонденцията между Гаус и Фаркаш остава паметно едно писмо на гениалния Гаус. То завършва неочаквано така:

"Жената това е адът, в който проклятието запраща добрия мъж!"