14.12.2017 г., 23:56 ч.

С книга рисувам в душата си стъпки 

  Есета » Лични
2218 2 3
3 мин за четене
С книга рисувам в душата си
стъпки
Книгата е нещото, с което всеки човек израства. Герои като Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Червената шапчица, Пипи дългото чорапче, Патиланци и още много други са оставили траен спомен в детското ни съзнание за един вълшебен и хармоничен свят. Тези детски приказки, на пръв поглед хумористични, носят в себе си истина, която само дете и възрастен с душата на дете ще разберат.
Като деца ние се радваме на детските приказки, но колкото повече растем, толкова се променя и вкусът ни за книгите. Навлизайки в тийнейджърските си години, натрупали повече опит и разглеждащи света от друга гледна точка, книгите вече не са онова средство за приспиване от детството. Книгите се превръщат в отражение на нашата душа и индивидуалност. Изборът ни за определен автор, жанр или заглавие вече подсказват, че сме натрупали повече житейски опит и можем да определим стилът на кой автор ни допада, кой е използвал по-нежни думи, при кой има повече описателни елементи, при кой действието с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Това есе е писано, когато бях 12-ти клас.

Предложения
: ??:??