Тя беше в своя възторг с властелинен израз без капчица чувство като самотен паметник насред занемарено градче. Очите, досущ като защеметяващи кървави диаманти, издълбани дълбоко покрити в прясна кал, търкаляйки се деликатно в изсъхналите ронещи се ръце на тъмнокожо дете в Сиера Леон. На оттенък бяха снежно сини като замръзнало езеро, но аз усещах топлина щом се гмурна на дъното. Устните и бяха плътни сочни като самотен узрял плод който крещи да бъде докоснат с необуздана жажда. С поглед тя впиваше във вените на един мъж свръх количество сладост способна да разчлени сърцето ти. Нейна страстна целувка раждаше пеперуди с шизофрения в стомасите на мъжете които се превръщаха в мрачни мизерни психиатрични клиники за крилатите гадинки. Облечена бе с дълга леко прозираща чисто бяла одежда галантно открояваща женските и апетитни елементи без да се разкрива изцяло. Това я правеше все по-загадъчна. Косата и бе просторна и златиста с рижави окраски. Наподобяваше на буен огън. Сиянието и правеше душевните вещици с ренесансово изрисувани лицеви изражения невидими които скитаха из улиците нощем брутално опиянени след ориенталски кършения в долнопробната чалготека. Ококориха се сексуалните копнежи залепени плътно за мислите ми като пъстър латексов костюм. За броени минути зърнах това същество бродейки случайно. Не се запознахме, не обелихме дума по-между си само погледите ни катострофираха трагично. Представих си я олицитворена като типична самодива от фолклорните художествени произведения запечатани през десетилетията. Самодивите в прокаженото ни изгнило обещество превзето и омъртвено от лицемерие, предатеслтво и нелоялност се срещаха забележително често. Изсмукваха като забъркан коктейл с желязна остра сламка енергията на мъжкия пол, след което я забучваха с нахална усмивка в гърба изчезвайки в нищетата. Хранеха обилно егото си и комплексите им затлъстяваха до смъртоносно състояние. Тази жена обаче, беше нещо невиждано досега в богатото ми полезрение. Сънищата ми търсеха като хлапе загубило любимата си играчка, название за жената чиято личност открадна всичко песиместично в мен. Нарекох я самодива, недостижима и суреална.