ThE_vAmPiRe (Пепси)
19 21
17.06.2007 г., 11:23 ч.

Самота 

  Есета
1838 0 4
1 мин за четене

Музиката свири, хора около теб се веселят. Ти стоиш самотна в ъгъла проклет и имаш нужда някой да ти обърне малко внимание, но никой не се сеща за теб. Чувстваш се изоставена от света. Нуждаеш се от една прегръдка и нищо повече, но няма кой да ти я даде. Нуждаеш се от малко топлина, но си заобиколена от ледени сърца. Стоиш си там сама, потънала в тъга и се чудиш дали има любов на този свят или всичко е лъжа? Някой забелязва твоята тъга, заинтригува се за миг, но след това нещо друго привлича вниманието му. Времето лети тъй бавно, а ти искаш да се скриеш някъде съвсем сама, за да не виждаш хора около себе си. Страх те е, защото се съмняваш в хората, в които вярваш. Страх те е, защото държиш на тях и ще те боли, ако ги загубиш. Ти се нуждаеш от тях, но дали това се отнася и за теб от тяхна страна? Имаш нужда от тяхната подкрепа, имаш нужда от тяхната прегръдка, но те не могат да го разберат, защото не си им го казала. Затова ще си седиш сама, потънала в тъга!

© Пепси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??