Сълзите текат по измореното ми лице. Сърцето ми бие по-бавно. Тъгата е превзела душата ми. Чувстата ми преливат, защото няма къде да се влеят. Сърцето ми кърви и няма кой да го спаси. Нуждая се от теб, за да бъда жива. Сега умирам бавно и чакам да бъда спасена. Нуждая се от човек, който да бъде до мен. Искам поне веднъж в живота си да бъда специална за някого, искам да бъда истински желана и обичана. Просто искам да се чувствам щастлива.
Тази година аз изгубих своя път, а да загубиш своя път през пътешествието е лош късмет, но да загубиш своята причина за пътуване е къде-къде по-жестоко... Понякога пътувах сама, понякога имаше други, които държаха волана и взеха сърцето ми... Страхувам се отново да отворя сърцето си, въпреки че понякога ми е самотно, но може би това е цената, която трябва да платя, докато разбера какво наистина искам...
Чувствам, че сякаш нито един човек на този свят няма нужда от мен.Чувствам, че съществуването ми е безсмислено и че ако изчезна, никой няма да забележи. Имам много приятели, но дали те могат да се нарекат така?! Изгубена съм в тази бурна и толкова трудна за оцеляване игра, наречена живот. Трудно е да бъдеш това, което искаш, това, което си призван да бъдеш, защото все ще се намери някой, за да ти попречи. Невероятно егоистично е да си самотен сам, когато има толкова други самотни като теб. Човекът е единственото същество, което знае, че е само. Катрин Ан Потър е казала: ''Има някакъв ред във вселената – в движението на звездите, въртенето на земята и промяната на сезоните, но в човешкия живот е пълен хаос. Всеки заема своята позиция, отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите и своите собствени.'' Много хора умират преди да изпеят музиката си, твърде често, защото се готвят за живото изпълнение, преди да разберат, че времето тече. Аз не искам да съм от тези хора...
Нека не поправяме грешките от миналото, а да поемем отговорност за бъдещето...
Лошо е, че винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни... зависи кое или какво ще ни намери първо... човек винаги е готов да бъде отнесен!
Всички творим съдбата си, живеейки между стените, оградени от времето...
© Лидето Всички права запазени