Разхождам се по ,,Веселата уличка,, в Созопол. Вече не е весела. Тъжна е.
Септемврийският вятър нежно танцува с първите есени листа.
Морето е тъжно притихнало в следобедната си дрямка!
Вълните тихичко се плискат и разказват красивата и слънчева приказка за лятото.
Опустял е и плажът ,,Харманите,,. Тук таме се мяркат последните туристи...
Чува се шума от демонтажа на магазинчета, сергии, маси и заведения.
Есенната нега плете бисерна паяжина по дърветата и жиците.
Птиците вече посъбират. Приготвят се за път. Гларусите с уморени крила остават да ги чакат до следващото лято.
От едно от малкото останали заведения се чува ,,Все бих дала да си тук...,,
Тъжен е Созопол. Тъжно е морето. Тъжна съм и аз.
Тъгуваме по лятото.
Искам и аз заедно с лятото да си ида в миналото. ...