Всеки е главен герой в своя живот...
... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.
Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.
Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще
сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моята роля. Друг казваше
репликите ми. И имитираше движенията. А аз се криех зад някоя второстепенна
роля. Колкото да се появя за малко на подиума и по възможно най-бързия начин
да се скрия зад кулисите.
Сцена след сцена друг получаваше овациите на публиката. А аз стоях и гледах
през процепа на червената завеса (не разбирах, че тези сцени няма да се повторят
повече).
Докато един ден осъзнах, че това е моят филм! И моята роля!
Че аз съм достатъчно талантлива, за да я изиграя сама. Че няма нищо срамно
в това да сгреша. И в следващата сцена да го направя по-добре, да се поуча и
усъвършенствам.
Осъзнах, че няма как да изиграя ролята си "лошо", защото аз съм сценаристът!
© Силвия Йорданова Всички права запазени