От моя гледна точка множество хора (включително и аз, осъзнато или не в различни периоди на живота си) са имали грешна представа за себе си.

Как би могло да се случи това?

Може би сме били предразполагани към това поради природни обстоятелства. Може би сами сме превърнали в норма процеси, водещи до това.

Така написано, вероятно изглежда претенциозно - сякаш познавам истинската същност на всеки един човек по-добре от самия него. Това обаче е нещо, което не съм сигурен, че който и да е човек познава, включително аз (доста бих се учудил, ако случайно съм го уцелил в някакъв момент), а и вероятно всяко едно определение би имало толкова изключения, че би било *изключително* трудно да бъдат обобщени в една-единствена идея.

Въпреки това мисля, че бихме могли да се доближим до същността на въпроса по метода на изключването.

Срещал съм множество хора, включително себе си, които са привиквали към даден начин на живот, развивали са предпочитания, погнуси, умения и слабости, обич и омраза и какво ли още не. В даден момент тези хора са наричали всичко това "аз", изграждайки идея за това какво е "аз" и какво не е "аз". Описвали са се чрез това "аз" и са защитавали неприкосновеността на "аз".

Примери за черти на "аз": професия, предпочитания към музика, наличие на заболявания или травми, диета, ниво на физическа активност, образование, ненавист към нещо или някого, постижения и може би няколко други неща, които ако поставя под въпрос, вероятно бих обидил множество хора. Не целя това.

Лично за себе си помня как се сдобивах с подобни придобивки. Помня как бивах възпитаван, помня и периоди, в които не бях възпитаван или дори такива, в които бях отхвърлял възпитанието си. Помня как бивах образован, после как пренасочих посоката на образованието си и впоследствие колко много се самообразовах. Помня как нямах представа за множество явления, относно които понастоящем дори бих могъл да изразя мнение и т.н. Вероятно и други хора помнят.

Обаче се чудя нещо - ако много хора са променяли "аз" или са наблюдавали промяната на "аз", защо биха ползвали думата "аз", за да назовават съвкупността от подобни явления?

Ако са способни на учене, придобиване на умения, развиване на нагласи, погнуса и тем подобни, защо не биха мислили за себе си като за някого, притежаващ способността да развива подобни?

Срещал съм примери за множество хора, включително себе си, които са вършили какви ли не ужасни неща в името на запазването на неприкосновеността на (идеята за) "аз" - и на себе си, и на други, които биха могли да застрашат (идеята им за) "аз". Множество хора са умирали за идеали, за знамена и химни, за символи, за идеи и вярвания. Други са страдали по други начини. Трети са причинявали страдания на други. Четвърти са се изолирали. Пети са се самоограничавали. Шести са се измъчвали и са се отнасяли сурово към себе си.

Налагането на идеята за твърда "идентичност" върху едно живо същество би могло да послужи като граница за него пред адаптируемостта му и способността му да преодолява проблеми. Би могло да става причина за пренебрегването на простички решения на проблеми, защото са "под достойнството му" или да пречи на самоусъвършенстването му в области, които биха били "непривични" за "идентичността" му, въпреки че притежателят на "идентичността" отчаяно се нуждае от умения в тези области за оцеляването си.

Докато бъдат поддържани подобни идеи, хората едва ли биха могли да опознават себе си и всичко, което са си забранили да пробват.

Не отричам ползите от специализацията в дадена област. Дори бих я благоприятствал, ако тя е нужна някому - за самия мен е било нужно да притежавам дадени умения на високо ниво. Отричам отхвърлянето на изследването на други възможности и самонараняването чрез самоограничения. Отричам поддържането на "идентичност" без умисъл за последиците. Окуражавам търсенето на най-точния подход за просъществуването на хората (самостоятелно, но и като вид, защото мисля, че така бихме имали предимството на взаимната подкрепа) във възможно най-дългосрочен план.

За хората ли ни пука повече, или за някакви идеи? Включително за идеите какви са хората? Какъв би бил смисълът някой да страда или умира в името на поддържането на идеята какъв е? Да страдат живи хора заради идеи ми се струва като объркан приоритет. Хора биха могли да съществуват без идеи. Идеи без хора - не. Идеите биха били полезни като инструмент на хората и биха могли да бъдат пагубни за тях, ако хората считат себе си за инструменти за поддържането, прилагането и налагането на идеи.

"Идеята" ми е да не бъде ползвано "аз" за адаптации. Би имало полза от различаването на "аз" от тях. "Аз" би придобило различни, надявам се по-здравословни измерения. Останалото би могло да бъде оценявано въз основа на ползата от него, като също така би могло да бъде обсъждано и поставяно под въпрос.

Хората биха могли да имат автономия чрез осъзнаването и управлението на самоадаптациите си. Навлизането в дълбоки коловози, водещи ги до вредни за тях крайности, би могло да бъде избягвано.

Това е идеята, целяща да отхвърли идеите в полза на себеразвитието. Надявам се някога хората да бъдат толкова развити, че да бива отхвърляна, бидейки идея сама по себе си. Или да бъде обогатявана. Или нещо друго, стига да е от полза за хората, които биха я ползвали.

Това е начинът, по който мога да предложа информация за нагласата си против идеите - чрез идея. Надявам се обаче никой да не бърка идеите с реалността.

"Всеки модел е грешен. Някои може да бъдат от полза, но остават непълни." - Джордж Бокс