Взираш се в очите ми. А те блестят, усмихват ти се, сънуват те. Огледай се в тях, за да разбереш колко са истински. Целуни ги. Довери им се. Разплачи ги. Можеш ли? Така ще провериш дали те обичат.
 Взираш се в очите ми. Разкажи им приказка за "лека нощ". Поиграй си с тях. Докосвай ги смутено, ласкаво, нежно дори. Но никога инстинктивно! Така ще ги прогониш надалеч. А те, повярвай ми, искат да останат. Искат.
 Взираш се в очите ми. Те са кротки, малко плахи, когато им липсваш. Ти ги пази. Пази ги от самите тях. Пази ги от техните променливи сезони. Пази ги от соленото море и смразяващия зимен вятър. Замени тъгата им с дъга. И знай, че те не са лъжливи, искрени, търпеливи или изкусителни. Те не са жизнерадостни или тъжни. Те просто не са нищо друго, освен ТВОИ.
 Взираш се в очите ми. Обещай им нещо. Нещичко. Само им обещай. Не ги оставяй да чакат жарко неизвестността. Дори ги излъжи, но им обещай. Те ти вярват. Биха се опитали да не грешат, но са още прекалено наивни, за да устоят. Те блуждаят в света на дивото. Не им се сърди. Не им се карай. И не забравяй да ги връщаш, когато бягат. Не забравяй да ги убеждаваш, когато се мъчат от съмнения и страх. Успокой ги. Вразуми техния безсмислен и пагубен бяг. Ако някога се умориш, пусни ги. Пусни ги да се лутат сами към своето самоунищожение. Остави ги тогава да се давят в скръб, да те разочароват и предадат. Нека загинат в самота, да пълзят от болка, да агонизират и се самолинчуват, изоставени на острова на своята грешка. Там, след корабокрушението си, ще седнат обезверени на пустия бряг. Ще съблекат своята прогизнала гордост. Ще захвърлят в пясъка вече изсъхналия си егоизъм. Морската пяна ще ги измие от калта... Чак тогава те ще се запознаят със съжалението и разкаянието. Чак тогава ще усетят колко са нищожни и сами. Колко са вечно изгубени. Чак тогава ще осъзнаят, че този път не си до тях, за да ги спасиш. И изоставени сред беззащитността, ще те призоват безсилно! Моите очи!