За да мога да усетя силата на земята, по която ходя…
Трябва да надникна дълбоко в нейните недра, там, където земните пластове се изграждат, нагъват и разместват, за да създадат твърдост, която крепи моя свят.
Да тръгна боса по тревата, когато росата току-що е окъпала лицето на земята.
И да пробия рохкавата пръст с покълващо стръкче свежест и зеленина…
За да почувствам силата на въздуха, който изпълва гърдите ми…
Трябва да се издигна на крилете на вятъра. Да танцувам блус с крайморски бриз и танго с ураганите. Да ги оставя да разбъркат косите ми, да разкъсат дрехите ми и да ме вдигнат високо, там, където бурите се събират на приказка…
За да докосна силата на огъня, който топли тялото ми…
Трябва да се върна много назад във времето, в първичното лоно на пещерата, когато огънят топли, храни и събира хората, брани ги от враждебния свят и осветява пътя им.
Да сляза дълбоко в сърцето на земята, където клокочещата лава се разлива като по вени и брани крехкото равновесие на общия ни дом.
Да пое ...