Щастието.
Къде ли е то? Забутано някъде навътре в теб и ти трябва да се мъчиш и да изтръгваш всяка част от себе си, за да го намериш? Да се мъчиш толкова много, да боли, да страдаш? И тогава, може би ще те "огрее". Тогава може би ще имаш истинска усмивка на лицето си и няма да правиш глупави опити да прикриеш страданието си, което всеки ден сякаш те убива. Тогава може би няма всеки ден от очите ти да се стичат тежки солени капки. Дали капките ще са сладки? Дали, когато вече не те боли, когато вече не страдаш, когато си щастлив няма да е солено? Дали ще можеш да стигнеш до това щастие, което е заровено толкова дълбоко в теб? Повярвай... ще можеш! Знам... Знам също, че това ти звучи толкова абсурдно, колкото да върнеш някой от мъртвите. Но повярвай ми! Щом аз успях дори за някакъв шибан миг от мига, значи, че и ти ще трябва да успееш. Как? Питаш ме как? Искам да ти кажа "много лесно", но по дяволите не мога. Не бива да те лъжа. Ще мине много време, ще остарееш, ще осъзнаеш, че цял живот ...