Щастлив човек ли съм?
Какво разбират хората под определението „щастлив човек"? Човек с пари? Умен? Красив? Сполучил в любовта? Разбира се това е напълно достатъчно, но ние знаем, че хората различни, дори близнаците имат различни предпочитания. Следователно, но за всички важи това определение. За едни хора щастието са парите, за други - кариерата, за трети - външният вид. Тези интереси започват да растат в душите на хората още в самото им детство. Деца, които са живели в бедност се стремят към лукса, други, които нямат хубав вид - към красивото.
За мен бих казал, че онова, което би ме направила щастлива е свободата и приятелството. Това за мен са най-ценните неща - да имаш приятели и да не се ограничаваш в действията си. За мен дори истинската любов представлява едно голямо приятелство и свобода. Свобода, защото ако искаш да разбереш дали един човек ти принадлежи трябва да го оставиш свободен. Ако той се върне значи е твой, а ако не - той никога не ти е принадлежал.
Добри приятели и свобода - това е истинският смисъл на живота. Да живееш и да знаеш, че има хора, готови на всичко за теб и свободата, правото да вършиш онова, което ти е на сърцето, да не си зависим от никого. Аз имам такъв човек, на когото да разчитам и доверявам най-съкровените за мен неща.
Това беше оригиналната версия на есето, което написах в осми клас. То е посветено на Доника, която с времето, разстоянието и всички обстоятелства доказаха, че е моята най - истинска приятелка. Доника е майка на Лорена, вече е съпруга, работеща и отговорна жена, делят ни хиляди километри разстояние, понякога не се чуваме с години, не си пишем дори и ред на имейла, но когато я видях след толкова време, разбрах, че нищо не се е променило. Тя ми предложи дома си и всичко каквото е по силите й, за да мога да заживея и да се устроя при нея в Лондон. Благодаря на Бог, че има такива хора като нея. Благодаря на Бог, че имам възможността да я познавам.
© Милена Всички права запазени