Този филм все някога ще свърши. Аз и ти не знаем какъв е краят и какво от това? Пука ли ти, ако ти остава само секунда в прегръдките ми? Ще ти пука ли, ако знаеш, с точност до секунда кога ще ме изгубиш? Ще ти направи ли впечатление, ако някога някой ти каже, че няма повече никога да си до мен? Ще те побият ли тръпки при мисълта „без мен" - така, както мен полазват хиляди мравки по кожата, когато видя дори в съня си живота без теб? Ще се гушкаш ли все така в гърдите ми, представяща си уют и покой, който само аз мога да сътворя? Ще дойдеш ли толкова близо до сърцето ми, че да чуеш стенанията му, от малкото оставащо време с теб? Ще измислиш ли климата на последния си ден с мен или ще оставиш аз да реша в мрак да прекарам последните си мигове с теб? Ще имаш ли нужда от мен, когато мен вече ме няма и няма кой да ме замени? Ще искаш ли донор да замени онова място, което някога заемах аз? Ще се преструваш ли, че няма никакво значение моята липса и моето значение?

 

Писах за теб и чувствата, които изпитвам, а в рисунките ти видях тъжния си поглед, изпълнен с гняв и болка! Това ли виждаш в мен? Развалина...

 

Ще горя, изпивайки те с устни. Ще гасна, попивайки усмивките ти. Ще сътворя всеки твой ден малко по-щастлив от предишния. Ще те обичам така, както само аз мога да обичам теб. Ще вярвам в себе си толкова, колкото вярвам в теб. Ще излъжа само себе си, ако някой ден се поддам на болката. Ще се боря, за да се превърна в много по-добра от най-добрите ми времена. Ще търся причината за съществуването си, за да не призная дори за миг пред себе си, че причината - ТОВА СИ ТИ!

 

            Ела, потопи се в сълзите ми, изплакани в последния миг на нашата любов. Ела, това не е краят... всичко едва сега започва.