„Боже, колко мъка има по този свят, боже!"
Й. Йовков
До този ден не знаех нищо за сина му...
Той седеше на пейката пред кооперацията и беше обхванал с ръце побелялата си вече глава. Нещо, явно, много му тежеше, защото, когато минах край него, не си вдигна главата, не ме спря, не ме закачи както обикновено - „Как си моето момиче, върви ли любовта?" Само слабоватото му тяло леко потрепера. Спрях се :
- Здравей, чичо Лечо - поздравих го аз и веднага след това го попитах - Нещо лошо ли се е случило?
Чак сега приятелят на моя баща, защото те двамата бяха много близки още от строежа на кооперацията, вдигна глава. Видът му направо ме изплаши. И без това матовото му лице беше съвсем потъмняло, бръчките му бяха станали още по-дълбоки, а иначе красивите му черни очи гледаха и мътно, и блуждаещо.
- Какво е станало? - отново попитах аз и една едра буца заседна на гърлото ми. Той продължаваше да мълчи и аз реших, че трябва да седна до него. Все така безмълвен, чичо Лечо ме прегърна през рамо и очит ...