Скуката в училище

            Гледайки часовника, мечтаейки да си вкъщи, изпънат на канапето пред лаптопа, с бананов шейк в ръка, следейки любимия епизод на „Стъклен дом”... вместо това стоиш схванат на чина, в полу-легнала поза, драскайки нещо на задната страница на тетрадката си... На учениците, или на част от тях, им е скучно в училище – този извод е стар навярно колкото е старо и самото училище. Многобройни поколения ученици са мечтали само за едно – тези безкрайни уроци да свършат най-после. Но новото се състои в това, че сега училището се е загрижило за този проблем и той е изнесен за обсъждане!

            Скучаещият ученик – това е ученик, който отпада от учебния процес, което означава, че се явява потенциален нарушител на тихата и спокойна учебна атмосфера. Да се заинтерсоват учениците, да се придаде смисъл на обучението – това се явява приоритетна задача. На критика са подложени някои методи на образованието: проблемната организация на учебните занятия; просто натрупващите информация учебни програми; недостатъчно квалифицираните преподаватели; изучаването на явления, доста отдалечени по време и пространство от съвременния начин на живот; вътрешната нагласа на ученика, че училището е скучно. Във всяка система  има пропуски – винаги се намират критици  и рядко решения на проблемите. Аз предлагам няколко прости и реално приложими такива.

            За нас - учениците, животът е извън училището. Често възниква чувството, че просто преминаваме от клас в клас, от едно обяснение към друго, без всякаква вътрешна връзка между тези понятия. Възприемаме ги като автоматизация на знанието. Училището се опитва да реагира някак си на това равнодушие. Например, налагането на активна методика, имаща за цел да пробуди вниманието на учениците и да ги изведе от традиционните дисциплинарни рамки, би предизвикало влечение към знанието. Трябва да ни се предостави възможност да въведем проект по интересуващите ни теми - използването на новите технологии придава повече привлекателност и на най-скучните дисциплини. Всички деца са различни - едни бързо усвояват материала, на други им трябва повече време; едни са талантливи по математика, други – прекрасно рисуват. Разбираемо е, че за учителя е сложно да организира учебния процес, имайки работа с толкова различни ученици (особено в последния клас). Разумно решение на проблема би могла да бъде специализацията в последните класове – всеки ученик да избира дисциплините, свързани с бъдещето му. Самият факт, че е му е дадено право на избор и шанс за развитие в областите, които са важни за него, прави престоя му в училище целенасочен, което изключва автоматично скуката. Разбира се, нужно е поставяне на квота за брой часове с точни науки и брой часове с хуманитарна насоченост, за да се избегне злоупотребата при избора на дисциплини.

             Учебните програми не способстват за развитие на мисловните ни способности, а просто натрупват информация. Проблемът не е в това, че съдържанието е сложно, проблемът е в организацията на учебните занятия. Учениците са  различни – някои са с хуманистични заложби , други – с технични, но и едните и другите обикновено не използваме своите способности даже на 10%. Учителите не трябва да се боят да ни заставят да мислим – този навик е полезен! Нужно е да се стараят да преподават не в назидателно-зубърски стил, а да въвеждат елементи на игра, да се стремят да ни въвлекат в диалог, да следят за това, че да успяваме да разберем материала, а да не се изключваме от прекомерното обилие на информация. Ние страдаме не от натоварване, а от скука – един скучен урок изморява повече отколкото четири интересни. Трябва да се съкрати не количеството на часовете, а количеството на изучаваните понятия. Вграждането на технологии, театрални постановки, дискусии, посещение на галерии, музеи, реална среща с творци и др. в учебния процес би способствало за цветното занимателно излагане на иначе така скучна информация.

Добрият учител е този, който е способен да работи и по двата гореспоменати начина – стремящ се от една страна да приучи ученика към съсредоточеност и строгост, а от друга – да го заинтерсова. Но, за да се изисква от преподавателя да владее и втория начин, са нужни по-добри условия за работа, добро възнаграждение за положения труд и признание при появата на явни резултати. И все пак – училищната култура не е създадена, за да бъде развлекателна. Някои знания се получават трудно, но със сигурност имат приложение в живота. Трябва да се преборим със скуката, свързана с отсъствието на смисъл – преподавателите трябва да правят връзка между различните дисциплини. Аз, като възпитаник на езикова гимназия, едва в последната година от своето образование усетих пряката връзка между предметите, общата основа на всичко. Например – физика и математика, химия и физика, химия и биология, биология и география, химия и математика. Осъзнавайки тази връзка, намерих смисъл в учебните занятия. Започнах да я търся живо и скуката в часовете изчезна. Това беше моето решение, но, както многократно вече отбелязвам, всеки човек е различен. Въвеждането на няколко различни варианта за елиминация на скуката едновременно, би обхванало по-голям диапазон учащи.

             Опасно е да се опрости учебната програма. Да вземем математиката – някой може да каже „Лично на мен, занятията по математика не са ми допринесли за нищо в бъдещето”. И действително, ние познаваме хора, на които математиката не е помогнала – това са същите хора, които в началото на 90-те масово участваха в „Пирамидите”. Математиката ни учи, че всички такива системи са способни да изплащат проценти и да връщат лихви само през стадия на своя експоненциален разтеж, а този стадий свършва твърде бързо. Изучаването на геометрия, алгебра, планеметрия, стереометрия – това са дисциплините, които създават представа за света на цифрите и за пространството. Необходими са именно защото те дават основата за постижения във физиката, химията и другите естествени науки. Недопустимо е човек да няма понятие за природата и нейните общи и частни закони и нека това да бъде системно напомняно от преподаващите.

Ние сме деца на движението. За нас е недопустимо да нямаш възможност да действаш. Училището е една гигантска машина, забавяща времето, противоположна на простото превключване от един канал на друг на телевизора или сърфирането в интернет. И това прави скуката неизбежна.. Но целият проблем идва от вътрешната нагласа на ученика – ами ако обявим училището за забавно и динамично, а компютъра - за скучен? Реформацията на училището ще предизвика огромен интерес – трябва да се действа манипулативно и ораторски; да се внуши, че това не е същото скучно училище.

              В часовете по български език и литература ми преподава една учителка, на която искрено се възхищавам. Често, когато забележи униние, изморени физиономии и незаинтерсовани, гледащи през прозореца детски очи, тя казва – „Хайде ученици! Ще имаме урок на чист въздух”. Излизаме на двора, сядаме на пейките и тя продължава със занятията. Чувството, което предизвиква дишането извън спарените класни стаи, е окуражаващо. Въпросната моя любима учителка организира често дни на книгата, в които четем любими откъси от книги; посещения в музеи и галерии; дискусии с автори. Срещата очи в очи с изучаван автор, по време на която имаш възможността да зададеш въпроси и да получиш съответни отговори, е интригуваща! Няма как да останеш извън учебния процес при тези обстоятелства. В друга безмилостна битка против скуката, изучавайки „Хамлет”, не просто прочетохме и анализирахме текста, а разиграхме в пиеса избран предварително откъс.

              Гореспомената жена, чието име не смятам да споменавам, успява да осъществи тази бленувана от всички преподаватели връзка ученик-учител. Малко са тези учители, чиято цел е не просто да предадат монотонно урока си и да продиктуват бързичко някакъв сбит план. Нека и учителите, и учениците повярват в промяната и съдействат за нейното осъществяване!