Скъпа Любов...

Разперих крилете на демон, които бях затворила в себе си и пак се върнах към старите си навици. Прелитам над едни и същи места, убивам едни и същи безсмъртни всеки ден. Боря се за дъжд, когато само мъглата може да бъде непобедимия щит на сърцето ми. Желая тъмна и гъста мъгла, а се боря за дъжд, който да измие мислите, натрупали се в главата ми. Толкова са силни, че ми става лошо, защото не мога да ги спра. Следват една след друга, много демонични фрази, всяка е по-ужасна от предишната, а адът, който изграждат в мен, е непобедим. Само силните крясъци на създанията, които убивам всяка нощ, отекват в съзнанието ми, докато спя. Единствено те преборват мъгливите ми мисли.

Направих си легло от костите на всеки един покорен от мен демон. Във възглавницата, направена от ленен плат, затворих мечтите си за добро. А за завивка използвах кожата на най-стария дракон на земята. Леглото беше твърдо, завивката пазеше студено. Само възглавницата хранеше сърцето ми. Тя нашепваше по една мечта всеки ден, когато заспивах и сънувах красота.

Събуждайки се нощем, пак се връщах към стария си демоничен живот. Събуждам се с писък вече трети век като че ли. Събуждам се, обляна в пот и трепереща силно. Искам да съм победител поне в една битка с тези кошмари. Искам веднъж само, да не убивам най-близките си хора, а те мен. Поне веднъж на сън да излъжа себе си, а не хората. Поне веднъж мен да ме заболи от истината, а не света.

Летя към рая, за да убия и последния ангел, който с нищо не е заслужил моя гняв. Летя и мисля за теб и ти все едно чуваш мислите ми. Защото помолих за дъжд и сега над мен се изсипва дъжд от огнени метеорити, които изгарят плътта ми. Мислех, че съм безсмъртна в този свой изграден демоничен свят, но сега пареща болка изгаря плътта.

Все ми е тая дали днес ще умра, дори за мен не ми пука. Толкова ми е все тая, че чак ме е жал за мен си. Малка, жалка кралица на демони в демоничния си измислен свят.

Така и не се намери никой, който да ме спаси от собствения ми ад. Така и не се намери завоевател, който да се пресегне и изведнъж да отстрани тъгата в мен.

Никога няма да се намери, защото аз обичам да страдам. Обичам да страдам по тебе, Любов. Обичам, когато мисля за теб и да пари. Да оставяш отпечатък в сърцето, както никой друг не би могъл да го жигоса така. Да ме гори, когато те докосвам и да бягам от тъгата си, за да не те нараня.

Обичам те, Любов!

Прости ми за всичко, което до днес бях и прощавай, ако някой ден не бъда това, което исках да съм, защото аз няма да си простя, ако те нараня.