Славянски ли е българският език?
Славянски ли е българският език? Сега всички ще кажат, че задавам глупав
въпрос. Та нали още от времето на Симеон Велики всички говорят за българския език като за славянски и за българите като за славяни? По този въпрос писах в “За буквите и политиката” – българите умишлено са били обявени за славяни, езикът им за славянски, а кирилицата за азбуката, създадена от Константин Философ, с цел да се използва благословията, дадена на глаголицата от ромейския патриарх и от римския папа. Ако вярваме на някои съвременни историци на български до 10-ти век е говорела половината от българския народ, а на славянски около 15%. След това обаче славянският език е наложен като църковен и административен език и започва да въздейства върху говоримия български език. Впрочем в историята има и други подобни случаи. Ще си послужа с английския като пример. След завземането на страната от норманите на Вилхелм Завоевателя говоримият англосаксонски език се насища с френски и латински думи, които днес съставят около 60 % от английския речник. Но граматичният му строеж остава германски и затова съвременният английски език спада към германските езици. Същото е положението и с румънския език – той се смята за романски, макар че голяма част от речниковия му запас е от славянски произход. Да, но какво е положението с българския език? Уви, никой не е пресметнал каква част от речника му е славянска и каква – българска. Преди ни учеха, че от прабългарския (който беше смятан за тюркски език) били останали само 10 думички, но с налагането на теорията за източноиранския произход на българите става ясно, че това не е така. И наистина в нашия език съществуват много думи, които означават абсолютно едно и също нещо, явно едната от идва от славянския, а другата от българския
език:
Славянска Българска
красив – хубав
зъл - лош
любов - обич
бягам - тичам
дом - къща
пъстър - шарен
слагам - турям
родина - татковина
ходя - вървя
летя - хвърча
ленив - мързелив...
Ако поровим в синонимния речник ще открием доста други такива двойки. Освен това има много думи, които не съществуват в другите славянски езици: баща, майка, бате, кака, чичо, чинка, вуйчо, вуйна (и други понятия за родство, които в българския език са много повече отколкото в славянските езици), мома, момък, кал, балкан, планина, кокиче (и названията на много растения, храни, сечива)... Да, май доста повечко от 10 са българските думи в днешния ни език. А какво да кажем за граматиката му? И там виждаме много особености, които не се срещат в останалите славянски езици. В никой от тях няма например членуване, а в нашия имаме задпоставен член, който за мъжки род има даже две форми – пълен и непълен. Всички славянски езици са синтетични (т.е. имат падежи), а българският е аналитичен (без падежи). Нямаме времена от спомагателен глагол и инфинитив, нямаме дори инфинитив. От фонетичните отлики ще спомена гласната Ъ, която не съществува не само в славянските, но и в повечето индоевропейски езици. За съжаление аз не съм специалист по сравнително езикознание, виждам само най-явното. Така че ще трябва други да дадат отговор на въпроса който зададох. Но като знам колко бързо новите схващания си пробиват път в историята (от години най-известните български историци пишат и говорят за иранския корен на древните българи, а в учебниците още ги броят за тюрки), съмнявам се в българската лингвистика въпросът за неславянския произход на българския език да бъде поставен по-рано от 22-ри век.
А дотогава: българският език може и да е славянски, но в такъв случай е дяволски странен славянски език.
© Мария Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Виждам, че съм останала тотално неразбрана. Това, което вие наричате старобългарски език е литературният славянски език, създаден от Кирил и Методий и техните ученици и възприет в България след покръстването. Аз мисля, че прабългарският език, който се е говорил дотогава от голяма част от българското население все пак е оказал влияние върху по-нататъшното развитие на нашия език и оттам идват някои различия с другите славянски езици. Може би трябваше да озаглавя есето "Славянски ли е бил прабългарският език".
-
Малко са нещата, с които мога да се съглася в тази статия.
Гласната Ъ (Ер голям) е съществувала в старобългарския език. Тя се е развила от праславянското дълго u, докато малкият ер (ь) се е развил от праславянското дълго i. Още в 10 в. обаче еровете масово започват да изпадат вътре в думите, а след това и да се прегласят в други гласни или съвсем да изчезват. Така към 14 в. са единични местата, където се среща двуеров правопис.
Да се говори за нещо като "неславянски произход" на българския език е нищо повече от екзотика. Не, българския език си е абсолютно нормален славянски език и всички привидни отклики, които посочвате си имат своите достатъчно задоволителни обяснения в историческата граматика на езика.
Повечето от думите, които привеждате като "български" синоними на "славянски" лексеми ги има още в старобългарския език и се използват масово в цяла източна Европа, където се е говорило и пишело на този език. По една или друга случайност в нашия език те са се запазили, а в другите са изчезнали.
-
Интересно... По-скоро споделям написаното от Нина, но благодаря, че ме замислихте!
Поздрави! -
Разбира се всеки език се развива. Аз просто мисля, че в основата на българския език има много повече от “прабългарския”, в лексиката, в граматиката и фонетиката. За това трябват много изследвания, а такива не са правени. Това, което писах е просто хипотеза.
-
Аз всъщност разбрах какво имате предвид, но за съжаление лексиката не е достатъчно надеждно доказателство за произхода на който и да било език. Езикът е една отворена, динамична система и подлежи на влияния, т.е. лексиката е най-неустойчивата част от него.
Фонетиката и морфологията са друго нещо, но за съжаление точно старобългарската фонетика и морфология опровергават Вашата теза.
-
Аз не съм езиковед, виждам, че Вие, Нина знаете много за развитието на старобългарския език. Съгласна съм за граматичните и фонетичните промени. Но какво ще кажете за лексиката?
-
Браво, Нина! ))))
Кеф ми беше да прочета... коментара тук! -
Хубава статия, но ми се иска да уточня, че характеристиките, които давате на българския език, определят неговия съвременен вид, а езикът ни се е променял непрекъснато. Днес той е аналитичен наистина, но в миналото е имал 7 падежа, които с течение на времето са отпаднали (остатъчни падежни форми са се запазили и досега). Всички глаголи са имали инфинитив и супин, които също са отпаднали. Доколкото зная, гласната Ъ идва от трансформация на голямата носовка в старобългарския, а носовките не са уникално българско явление. Просто в различните райони се трансформират в различни съвременни гласни - Ъ при нас, но О, У и т.н. в други езикови региони.
Съвременният български език е повлиян до голяма степен от останалите балкански езици и в някои отношения прилича повече на тях, отколкото на другите славянски. Но това са промени, настъпили по-късно и засягат развитието, а не произхода му.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
