Понякога виждаме обратите на живота и в най-дребните неща. Всичко е някакво отражение на нещо познато, което чака да бъде поместено в рамката, която ние искаме да му определим. Дори да не можем да си обясним всичко и дори да търсим нови истини и решения на живота ни, това не винаги би ни помогнало. Не винаги можем да бъдем гениални и да направим вижданията си реалност. Но ако пък успеем да съхраним всичко добро в себе си и все пак превъзмогнем, бихме достигнали чудеса от героизъм, дори тогава, когато такива не е наложително да се направят.
Има определени граници за това докога трябва да отстояваш своите принципи и идеали, докога те разтупват сърцето ти и докога те те вдъхновяват. Накрая може би всичко си заслужава. В търсенето на “вечното”, ние намираме много “нетрайно”, което ни действа също толкова удовлетворяващо, колкото си мислим, че ще ни донесе нашият Свети Граал, нашата малка утопийка.
Вярваме в много неща, но знаеш... или поне трябва да знаеш, че понякога примесваме реалните в ...