Колко е красиво… Слънцето наднича любопитно зад сивите облаци и озарява цялото небе. Сещам се допреди миг колко пусто и неприветливо беше небето… а сега… всичко се промени с появата на светлината. Безкрайно се изумявам на чудесата, сътворени от природата. Ако се вгледаме и в най-малкото цветче, ще открием уникално съвършенство и баланс. Всичко си има място и ред, всичко е така, както трябва да бъде. Животът обаче не винаги е така балансиран. Често сякаш няма изгледи за появата на слънчев лъч, сивота и еднообразие ни обгръщат, а проблемите се сипят безжалостно, подобно на градушка… но точно когато си помислим, че животът тотално е загубил своята подреденост и яркост, се появява онзи така бленуван слънчев лъч, който променя цялостната картина. Да, ето го! Той ни озарява и ни дава надежда за нещо по-добро, за нещо по-хубаво… за бъдещо хубаво време. Сами трябва да потърсим този лъч на светлина… той е там… ако не го виждаме в началото, трябва да изчакаме. Цялото небе, обгръщащо душите ни, ще претърпи метаморфоза и ще стане нежно светло синьо, каквото трябва да бъде, за да бъдем в мир и щастие. Толкова е хубаво да сме щастливи! Дори самата мисъл за щастие носи такова… Всеки сам решава как да възприема света и другите около себе си. Щеше да бъде така лесно и приятно, ако с лекота се постигаше щастие. С магическа светлина, тъжната, унила, изморена физиономия, се обръща в жизнерадостно лице, в чийто очи блещукат хиляди звезди на радост…Колко е красиво…
© Мари Всички права запазени