Чу се глас
- Къде е любовта?
- Тя отвърна, говорейки с мълчание.
- Чакам моя пътник, да ме вземе. Да придобия значение, а не да съм дума без глас, заседнала в пространството.
Гласът отвърна, защо си тъй самотна, нима нямаш свое сърце, което да топлиш?
- Там, където имаш с кого да споделяш своята мъка и щастие, значи си на своето място, отвърна любовта. Аз съм просто дума, взимана заради значението си и хвърлена отново в океана. Заради разочарованието на вашите, неосъзнати човешки грешки.
Чакам своят пътник, говореше обичта, за да не остана само част от забравена митология.
Страхувам се да не изчезна, защото вие, хората, мислите, че аз съм едно нещо, което седи на кръстопътя и се присмива на вашите несполучливи любовни взаимоотношения. Аз чакам своя пътник, който ще ме вземе и ще ме превърне в своето велико творение. Живея всеки ден с тази надежда и с това, че има хора, които знаят истинското ми значение и място в живота им.
– Гласът отвърна, след като носиш толкова дълбок смисъл и си в ...