Видях най-щастливото куче на света! Беше завързано толкова време, че щом го пуснаха най-после на свобода започна да тича наоколо неудържимо, без никаква ориентация, блъска се по дърветата, сменя рязко посоките, събори няколко саксии с цветя, влуди една котка... Накрая се измори, дойде и ме близна по бузата. И ето ме и мен! Най-щастливият човек на света!
Видях най-смешната кокошка на земята! Малка, червена и проскубана. Разхождаше се объркана по брега на една малка река точно в центъра на един също не много голям град. Хората я наблюдаваха и си казваха "Я, подвижен птичи грип" (единственото тъжно в историята е, че някои вярваха, че казват смешка). Тази велика кокошка продължаваше да върви ту с гордо изправена човка, ту с наведена такава в търсене на нещо за кълване. В крайна сметка един петел я клъвна. И я превърна в най-щастливото пернато в центъра на един уникален град. Аз пък получих целувка по нослето от представителя на човешкия вид в мъжки род, по когото клъвнах преди година. Няма никакво съмнение - аз съм най-щастливият човек на света!
Видях най-обърканата мечка в гората! Една такава огромна и кафява, с мощен замах и остри нокти. Всичко й беше наред, освен една малка подробност. Дълбоко в себе си се чувстваше сто процентова жена-блондинка. Просто така, една сутрин се събуди в хралупата си и вече нище не беше същото.  Погледна скептично мечока, легнал до нея,  ужаси се от абсолютната липса на перхидрол в козината си, тихо изхлипа щом видя ноктите си тип "това определено не е френски маникюр". Но най-тъжно беше тялото, следвайки модата "фитнесът още не  е измислен, моля задоволете се с това, което сте". Спокойно, за целите на този разказ не бях физически или психически увредени никакви животни. За щастие, всичко се оказа сън, плод на продуктивния Сънчо. Не съм ли най-щастливият човек на света?!
Видях най-глупавият шофьор! Един такъв... скрит зад тъмното стъкло на колата си. Не бях с него и не го познавам. На това му се вика късмет! Аз съм най-щастливият човек на света!