Кажи какъв е смисълът на утрешния ден, ако безмислено завладява ти ума - сърцето. Тишината на нощта ме срещна с него и предложи ми пътуване той с влака. И туй пътуване ме върна в онзи свят, където чувах, виждах, чувствах и мечтаех. Изпитвах радост, а той тъга.

            Объркана се чувства.

            Сърцето ми биеше лудо, забравило за утрешния ден. А аз не вярвах в действителното време. Стои срещу мен във влака и разказва своята тъга. Аз слушах и разказвам ти история човешка тъй проста за човека, избягал от света, избрал той болката за свой приятел и продал той истина за тъмнина и смисъл, проникнал в невежеството на туй жестоко време, в душата си той носи топлина. А приел е мрака и потъва в тъмнина. Така се носил той от дълго време. Обрекъл се на самота, за да не може никой да му вземе копнежа, вярата в това, което истински го кара да се чувства, а именно това е любовта, която толкова и теб и мен обърква.

              Стоях във влака и разплаках се дори. Сърцето ми спря за миг. Аз не чувствах онзи свят студен, дето той е предпочел, за да не го боли от чужди грешки и лъжи. Беше толкова добър и мил.

              Аз потънах в неговия свят, без да разбера как той пламъка запали в мен.  Аз усетих и душата, която той затворил е в плен. Почувствах болката от празнотата и обичта в студеното сърце.

              Почувствах се жива.

             Но той избрал е смисъл за безсмислие да ми продаде.

             Аз се питам: "Може ли смисъл за безсмислие да замени мига, в който като дете се смея; и може ли да позволи на мрака слънцето на утрешния ден той да превземе; и може ли в лъжа истинските чувства да превръща и може ли любов за празнота да продаде без чувства? "

               Къде е смисъла на утрешния ден...

2006 г.