Пролетното цъфтене го натъжи, защото знаеше, че тази красота е мимолетна и следователно обречена. Отдавна беше свикнал с констатацията, че от срещата с красивото остава чувството за смърт. Остава като ударите на камбана в безкрайна и здрачена степ...и тези черни ивици в стените, крадящи погледа като мишени, когато иска да разстрелва своите илюзии. Милиони светове отгоре го следят. През дупките в пространството го вее тяхната прокоба...
В едно от предишните си слизания със синкавия лъч от Сириус на Земята, той беше Берцелиус. Тогава разработваше апарат, който да играе ролята на Портал към Отвъдното. Наблюденията му го доведоха до неочакван извод - този портал беше построим единствено с помощта на елемента силиций. Затова вложи всичките си усилия, за да изолира в чист вид силиция. И успя! Огледалата (в състава на които участваше силиция) бяха свързани с този Портал и затова в случай на смърт те биваха покривани, в съгласие с древни обичаи. Иначе съществуваше опасност мъртвият (който с ак ...