Гледайки снега навън, почвам да мечтая… Белотата му толкова лесно напомня на кожата ù. Мекотата на дебелите преспи меланхолично прилича на Нейната нежност.
Тихият начин, по който пада на земята, е в идеален унисон с топлия ù дъх.
Снежинките - неизброими, красиви, но винаги различни - бегло напомнят на безкрайните причини, поради които Тя е красива.
Снегът навън невинно си говори с мечтите, докато студът описва реалността.