Снежинка

Зима е. През прозореца у дома аз виждам всичко, но сякаш обръщам внимание само на небето. Гледам го втренчено. Може би, ако беше живо, щеше да ми се скара. Но какво мога да направя срещу тази магия? Тя ме омагьосва. Аз мечтая. Искам да бъда на много места… Искам да бъда снежинка…

И ето ме… Но какво съм? Не съм си у дома. И какво правя? Какво? Аз летя?Не, по-точно падам и то падам много бързо. Но защо падам? Та какво съм аз?Ами, да, аз съм снежинка - една от многото, но и необикновена. И ето, вятърът ме понася. Нося се. Танцувам с него. Какъв необикновен танц! А това пред мен не е ли моята къща? Но защо никой не ме вижда? Не забелязват ли, че вали сняг, първият сняг? Но ето, вятърът пак ме понася… Този път ме води на друго място. Аз съм сред група деца, които ми си радват. Приятно е. Но ненадейно изниква въпросът къде ще падна. Дали върху нечия детска буза или върху лицето на човек, който дори няма да ме забележи? И така ли ще свърши моето пътешествие? Това ли е пътят на една снежинка?

И изведнъж се събудих… Нима всичко това е било просто един сън? Една мечта. Неосъществима мечта. Но свободна, без рамки, които да я спират. Защото най-съкровените желания са нещо, което никой не може да ти отнеме и ограничи. Сам избираш за какво да мечтаеш - за реалното или нереалното.

А аз изтичах до прозореца. И какво да видя? Валеше сняг - първият сняг. Само ако бях снежинка…