…и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Атанас Далчев
Времената, някога или днес, не са нито размирни, нито разделни. Времената не са нито интересни, нито безинтересни. Времената са поставили излишества от завист, злоба и много невежество. Дори да напишеш най-добрите думи и изречеш най-смислените слова, те едва ли ще бъдат чути и разбрани, защото в днешното ни време търсим други неща и стойности, измерителите не са съвсем човешки, а поведението ни е просто липса на такова.
Често нито времето, нито пространството, нито човеците, с които ни се налага да съпреживяваме или изживяваме този човешки живот са тези, които искаме. Мнозина биха казали, че винаги имаме право на избор, но то, правото, ни е обусловено от тези реалности, които не можем така лесно да променим или да преодолеем. И ако днес се заричаме, вричаме или отричаме, то утре със същата сила можем да правим точно обратното.
Реалността е станала само илюзия, колкото и постоянна да изглежда – думи – перефраза на мисъл ...