24.04.2006 г., 11:48 ч.

Спомен за една любов 

  Есета
2966 0 2
1 мин за четене

Вървя, а вятъра си играе с косите ми, защото и той е самотен. Сам като
мен. Имам чувството, че само той разбира моята болка. Сърцето ме
боли, защото останах без любов, без радост. На човек му стига да остане без
съществото, което обича, което му дава смисъл в живота за да няма радост в
дните му. Аз останах без теб и сега незная как да живея. Май ще е трудн. А как ли
да ти обясня, че когато казах, че те мразя, ми се искаше да те прегърна. Как да ти
докажа, че не си ми безразличен, а си всичко за мен. Че когато казах, че не искам
да те виждам исках да ти кажа никога да не си тръгваш от живота ми и да
бъдеш винаги до мен. Цял живот не би ми стигнал да изразя любовта, която
изпитвам към теб, но вече всичко е изгубено. Всяка сутрин се събуждам с
мисълта за теб. Нищо друго не ми остава освен да гледам снимките ти, които са
прашни и пълни с хубави спомени, а когато ги погледна ми навяват само болка
и така, защото ти си тръгна отдавна от мен!!!

© Славена Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??