6.10.2007 г., 23:50 ч.

Сродна душа 

  Есета
5952 0 6
3 мин за четене
Сродна душа
Несъвместима съм, знам, но няма значение, защото вярвам. Вярвам, че един ден ще те намеря. Ще бъде трудно и ще е дълго, но ще те търся, и ще вярвам. Ще съм сама, но ти ще дойдеш. Ще си ме търсил и ти, ще си страдал и ти, но заедно ще бъдем едно.
Захвърлена, нежелана, с много болка отвътре, ще продължавам, докато не те намеря, защото знам, че те има. Там някъде, по широкия свят, търсейки някой като мен. Ще съм силна и няма да спра, докато не си в ръцете ми. Докато не си намеря този, който ще знае как да ме обича, без да му казвам как, няма да спра. Щом има за всички, значи има и за мен, и ако цената за това да те намеря е сега да съм сама и да ме боли, то нека е така. Нека боли, нека е трудно, нека изглежда невъзможно, нека ме мислят за луда, нека!
Сега сигурно и ти си сам. И ти като мен си мислел, че цял живот ще си сам, но не плачи, любов моя... Аз те търся. Ако трябва света ще обърна, с всеки човек ще се запозная, но ще те намеря. Където и да си, с когото и да си, ще бъде ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??