Губя се в синьото на очите ти и дишам, отнела глътка от въздуха ти. Протягам ръка, някъде в безкрая, където загубих сърцето си, за да ти подаря себе си. Някъде, където ти отне мислите и превърна живота в реална илюзия. Забравени от времето, живяхме малко забързан живот. Лишени от любов и изпаднали в забвението на мислите по преди. Аз открих теб, а мене ти откри.

            Откриватели сме, в един свят на емоционален глад и лишение. Откриватели за новите неща, емоции и чувства. Случайността ни събра, случайността се превърна в съдба. Стълба от случайности пред нас се нареди и стъпало след стъпало изкачваме аз и ти. За кратко време откриваме, колко различни сме и колко много си приличаме. Болки и радости посрещаме опиянени от общата любов и страст изгубила се някъде дълбоко в нас.          

            Не можем да се върнем от начало в “миналото” разделени където сме били, защото аз руша началото на минали моменти в теб, така рушиш и ти в мен. Не помня някогашното си “вчера”, само днешното “сега” с теб, когато с обич ти изрече влюбените си слова. И те нося аз в сърцето, като спомен от преди, но те имам днес със утрешното “завинаги”,може би.

            И подклаждам огън без да има буря, която да го застраши, защото искам с въглените на изпепеленото сърце, твоето име в себе си да съхраня. Говоря, без да има думи на света, в свят изграждащ тишина. Пея песен за любовна тишина – когато аз съм там до теб и спя. За усмивката ти нежна, събудила ме вчера от съня. Спомен ти оставяш всеки ден, като белези от рани по кожа на дете. Всеки друг от следващия по-красив, дарява незабравимото усещане на твоята любов. И потъвам в синевата на очите ти, търсейки брега на общото съзнание, защото съществува, някъде там на края на света на тишината.

            Стигам до земя, която ми е непозната и протягам пак ръка, да се изгубя там – в синевата на твоите очи. Очите, както казват някой са вратата към душата. Ако наистина е така ти си с най-красивата душа. Усмивката ако е величината на сърцето, с което ме обичаш, то значи ти с най-голямата любов на света ме обричаш. Ако страстта ти можех в думи да опиша, щях да роман да сътворя.           

            Потъвайки дълбоко в непознатото съзнание изградило паралелен образ за мен, откри ли колко много те обичам, или прекалено трудно е да го откриеш? Филмът за лято в Рая, може би ще свърши през зимата, но още филми ще има след края, продължения на първия, на средата с промяна в края. Аз и ти – една реалност с различни мечти. Аз и ти – общо бъдеще, с минали забравени звезди. Аз и ти – едно ново начало с топли слънчеви лъчи.

            Събуждай ме с усмивка, както аз със сутрешния телефонен глас. И дарявай ми усмивка, защото подарявам ти своята аз. И сърцето си ти подарявам, в нощите студени нека то за те завива като одеало топло изтъкано с моите мечти за нас. Нека и възглавничка да ти направя, в която ти ще затвориш най-любимите си изречени от мен слова. И ще спиш спокойно, докато съм аз далеч от теб и ще сънуваш моите мечти, които ти ще сътвориш, защото ме обичаш, както аз обичам теб.