Небе. Стъпало надолу. Стъпало надолу. Стъпало надолу. 

Близост. Едно стъпало след нея. Внимава. Не изпуска

парапета. Токчета. Не изпуска парапета. Последното

стъпало. Сякаш знае. Свърши. Без да се обръща, продължи

напред и излезе. Без да се обръща, продължи надолу и се

изгуби. Скоро.

Сърдити очи. Плуват в сълзи. Сега ще си тръгне. Не. Ела.

Кажи нещо. Гледа я отгоре. По лицето и се разлива усмивка.

"Ще ми отрежеш главата" Послушно гледа надолу. Всичко

е наред. Ще те прегърне. Тогава. Срамежливо. Тръгна. Скоро.

Момичета. Смях. Чака асансьора. Подаръкът се вижда. Чака. 

Присъствие. Усеща присъствието. Зад нея. С периферията на 

окото. Зад нея. Нее. Къде е? Не го вижда. Няма сили да се 

обърне. Крещи. На ум. " Не виждам! " Къде си... Бяга. Ослепяла.

Скоро.

                         --------------------------------------

блясък в очите,

пронизва ме,

поръсва ме 

с хиляди дъждовни капки,

поглежда ме

и дишам,

поглежда ме

и се изпълвам с въздух,

поглъщам късче небе

и се изгубвам

в тези очи,

поглежда ме

и усещам по тялото си

безброй иглички,

гъделичка ме

и ми става смешно,

много, много смешно,

не мога да спра,

да се усмихвам,

смея се с глас

и гласът ми звъни,

тези очи го правят,

тези очи...