Безстрашния пастир в бедите опасни,
в добри дни и лоши народу другар,
Евтимий, на Търново в дните ужасни
последний бранител и последний цар.

На датата 15 февруари през 1906 г. София, Иван Вазов оставя на България едно от многобройните си литературни съкровища: „Великият заточеник“ - произведение за Евтимий патриарх български, който всеки трябва да прочете.

„България, като свободна държава, загина печално и глухо, без да даде сериозен отпор - тя нема едно Косово, за да умре, увенчана с трагическия ореол на героизма.“

Интересен е текста преди началото на разказа който Вазов поставя: „СУРОТА! Акростихът в надписа, найден в гроба на патриарха Евтимий“.

Какво означава „СУРОТА“? Надписът е разположен в шест реда и началните букви образуват акростих „Сирота”. Отстрани на акростиха със славянски букви е изписана датировка: „1404, 4 април”. Бил разчетен, като в новобългарски превод гласи: „Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”. 500 години след дата на смъртта на патриарх Евтимий се появява една версия за мястото на неговото заточение и гроба му, която предизвиква любопитство и множество изследвания. Йеромонах Паисий - Димитър Иванов Пастирев, роден през март 1876 г. в Ямбол, по това време игумен на Бачковската света обител още в първите дни на своето игуменство разбира от една 90-годишна баба от с. Дерекьой, дн. Момчиловци - Смолянско, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм „Св. Архангел Михаил”, понеже :

„...едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия”.

Обзет от любопитство игумена Паисий на 20 ноември 1905 г., без да информира Св. синод и без присъствието на специалисти историци и археолози предприема часни любителски разкопки. Резултатът от това е удивителен: разкрит е гроб, в който намерили силно разложена вече на прах архиерейска мантия, голям архиерейски омофор и два епитрахила, както и подметките на обувки-сандали. В съседство с него бил разкопан и втори гроб в който открили човешки скелет, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плочка с размери 30 на 32 см. Странната плочка била силно корозирала, но я изтъркали здраво със спирт и оцет, при което вътрешният надпис на оловната плочка бил силно повреден. Въпреки повредада те успяли да разчетата акростиха: СУРОТА или СИРОТА /църк. слав./ Някой историци смятат, че Евтимий въобще не е бил заточен в Бачковската обител и намирането на всичко свързано с неговия гроб е абсолютна художествена измислица. Аз по скоро съм склонна да вярвам на тези които твърдят обратното. Всъщност дали Търновският патриарх е бил заточен в Бачковският манастир това друг въпрос, също толкова интересен като откриването на акростиха. Най-вече българската история е била запазена в манастирите по нашите земи. Съвсем естествено е да останат доказателства, писмени свидетелства и предания в Бачковската обител за живота и кончината на Търновският патриарх.

Винаги когато мисля за делото и живота на този велик български архипастир, светец и т.н., ме обзема чувство на гордост и благодарност за това, че съм българка и съм родена в България, независимо, че ситуациата в момента е повече от трагична, може би приблизително подобна на времето в което е живял Евтимий, търновски патриарх. За мен той е бележит писател и обществен деец, който работи през втората половина на 14 век, в най-усилни и тежки времена за българската държава. В такива тежки времена винаги са се раждали и творяли многобройни за нацията ни гении. Евтимий се проявява като извънредно плодовит писател и създава голяма книжовно дело. Той е реформатор на езика и правописа, развива огромен брой преводи и сам превежда, пише обширни жития и похвални слова, води широка кореспонденция в която неговите писма-отговори /послания/ се превръщата в цели богословски трактати. Евтимий обогатява жанрово българската литература, като особено разработва житийният жанр. Той събира около себе си талантливи ученици и създава книжовна школа, която оставя трайни дири в развитието на българската, сръбската, румънската и руската литература.

Ще се издитне ли днес реформатор в България като патриарх Евтимий? Ще видим ли днес в лицето на подобна личност светлина и свобода, отстояване на българските ценности, култура, писменост и език? Сломени сме от игото на политическите управници, но не сме се предали. Българския дух е непобедим и не прекланя глава пред тираните, защото това е Божия Дух, който никой не може да победи, дори и когато е заробен! Водят ни по пътя на смъртта, на обезглавяването, така както турците водиха патриарх Евтимий да го обезглавят през трагичната за нашия народ и държава 1393 г. В момента сме достатъчно осакатяли икономически, културно и всячески, а те продължават да ни водят вместо по пътя на възстановяването, по пътя директно на обезглавяването ни. Патриарх Евтимий беше с Бога и Бог беше с него. Когато турчина посегна да го обезглави, ръката му замръзна във въздуха. Всички се изумиха от гледката и разбраха, че той е богопомазан, Бог е с него и това е най-голямата сила и свидетелство.

Състоянието на България: заловена от политическите поробители, поставена на тясно, без никаква помощ, на път да бъде обезглавена, а в същото време толкова величествена, красива, талантлива, одухотворена и уникална сама по себе си, винаги оставяща следи в историята на човечеството през различните му периоди, също като светеца Евтимий Търновски.

Ще намери ли сили българския народ пред прага на собственото си обезглавяване, на път да бъде извършено от тройната коалиция, да се съсредоточи и да повярва в Бога?

Или наистина ще бъде обезглавена България, или ръката на тиранина ще се вкамени завинаги, както стана с патриарх Евтимий.

Ще се уплаши ли България от зловещия поглед на палача в лицето на политическата сволоч или без страх ще се обърне към Бога и Бог ще я избави? Вярвам, че ще се случи точно това за което всички копнеем, молим се и искаме, а именно – свобода, равенство, независимост, управници достойни и милеещи за родината, които никога няма да позволят България да бъде предадена, разграбена, а културата и обществото да бъдат доведени до морално разложение. Управници които ще въздигнат българщината в пълната и сила, красота и разцвет, така както е било в Златния Век. Вярвам, че ръката на тройната коалиция ще се вкамени в момента в който бъде повдигната да съсече България. Макар и да сме в робство – социално, икономическо и пр. и да вървим в погибелта, има истински хора, праведни, с които е Бог и точно заради тях ще стане чудото, България ще бъде избавена! Амин!

„Тоя старец беше висок, едър, с дълга бяла брада, малко приведен. Той се подпираше на патерица.

Неговото сухо, измахнато от скърби и умора лице, с криви хоризонтални бръчки по широкото, почерняло чело имаше скръбно изражение. Но то беше тъй хубаво, тъй благородно! В замислените му очи гореше странна енергия, но тя бе смекчавана от някакво изражение на покорство към съдбата, на християнско смирение, на безкрайна тъга.

Полите на окъсаното му расо бяха покрити с пътен прах. Прахът беше образувал на челото му и по шията му кални петна, като се беше размесил с потът им.“

из: Великият заточеник, Иван Вазов