Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После събуждам любимото дете-ученичка, а таткото по неволя става с него. Слушаме музика вече от компютъра и настроението сякаш чертае целият ни ден да бъде страхотен.
Изпращам дъщеричката си до училище и си купувам второто кафе, със слушалки в ушите разглеждам хората и улиците.
Кроя планове, мечтая, често спортувам...., готвя и очаквам любимия да се прибере за обяд.
И както уж всичко е толкова точно, нещо го срива и светът се преобръща на 180 градуса.По-късно се скарваме за уж неправилно нарязаните домати, защото съм ги хабила или защото пак е забравил, че точно днес детето му има допълнителен час по математика и трябва да я поеме от училище.....
И сълзите ми напират.... Не разбирам защо се стига ...