Животът е свещ, а вятър е смъртта…

Късметът е завет, а течението - участ зла…

Смъртта е събитие, незнайно защо зрелищно, търсено

и любопитно, макар и натъжаващо…

А животът - рутинно съществувание, на което никой не обръща внимание…

Боим се от смъртта, а не се радваме на живота!

Молим се за късмет, а нехаем за злата участ!

Залитне ли пламъчето – търсим завет,

успокои ли се – не се сещаме за течението…

Накрая остава тънкия като корда дим от неизгорялата

(винаги ни се вижда неизгоряла) свещ!!!

Капката разтопен восък застива върху здравата снага на свещта… и толкоз!

Останалите свещи продължават да се люшкат между течението и завета… до следващия път… до следващия дим…