СВЕТИТЕ БРАТЯ – КИРИЛ И МЕТОДИЙ

/Есе/

   Словесната сила на човека се изразява в стремежа му да се бори с обрата на съдбата, както и  с враговете на прогреса. Тъкмо тази духовна сила подтиква развитието на човешкия род. Ето защо имената на свети личности като братята Кирил и Методий са извезани със златни букви в знамето на човешката памет. В този смисъл: “Да оставим на земята добра памет” са словата и на техния последовател Климент Охридски. Какво означават те и какво може да оставим ние след себе си? Спомени, пари, поколение, по-добро място за живот… Истината е, че всеки живее и умира рано или късно. Парите идват и си отиват, жилището се печели и се губи, а спомените се появяват и бавно избледняват. Материята е преходна, казват философите. Има нещо, което никога няма да изчезне, докато съществува човечество – това е словото. Всеки от нас го пази, доизгражда и изцелява след болките. Изговореното радва, натъжава, но след време изчезва, а писменото не знае забрава. Книгите са нашите сърца, чувства и мисли, сбрани в купчина страници. И въпреки това – то ни показва пред света, че сме българи и силни! Кирил и Методий ни дават най-ценното богатство, което може да притежава всеки горд народ – азбуката – нашата уникалност, малката позитивна отлика на значимите за прогреса. Мъдрата мисъл на Климент Охридски не само ни подбужда да помним тези, които са се борили за просъществуването ни като нация, но и ни показва, че трябва да продължим ДЕЛОТО, за да ни помнят и занапред.

   Светите братя са се гордеели може би с делото си, разкрило ни великата тайна, която трябва да опазим во веки… “Нека да оставим на земята добра памет”, да покажем на другите, че притежаваме безценно богатство! Ние, българите!

   Нашата азбука е синоним на единствената в света райска градина – БЪЛГАРИЯ!!!