Свободата е това усещане за независимост,самостоятелност,еманципация,за волност ,удобство и ширина .Това ,на което света се гради и това,  без което ще сме като в затвор.

   Свободата е най-ценното нещо съществувало някога,защото без свободата животът не е същия ,той няма смисъл.За да имаш пълноценен живот ти трябва да имаш свобода ,с която  да го направиш такъв. 

   Хората и светът постоянно се променят. Всяка епоха и век има своите различия и особености и всеки човек пречупва своя светоглед и мислене спрямо тях ,така е и със свободата.

  В миналото свободата е била онази висша ценност за човек,без която животът му е бил невъзможен.За онази свобода се е изисквало морални ценности. Тогава се е изисквало, както разбирателство ,синхрон между обикновените жители така и между участниците в  държавния суверенитет. В миналото всичко е било равно и еднакво,както и справедливо  затова не е имало завист по хората,както днес има.

   Представите за свободата в настоящето са далеч по-различни от тези на миналото. Като съдим по настоящето за бъдещето се очаква нещо далеч по-различно от хармония и разбирателство между хората. Настоящето е времето през ,което има морални и нравствени ценности и норми, но те вървят по-точно  към абсурдното. И по това се разбира ,че онази справедливост,хуманност,хармония и разбирателство  между хората не е на почит в настоящето. Ако не се променим това би повлияло в отрицателна посока на бъдещето. Тези морални норми и ценности днес дори и леко абсурдни но все пак имащи ги в бъдеще ако продължаваме в същия дух може и това да е изключено от държавния кодекс.

  Свободата е нашия живот загубим ли я сме като "птичка без криле" нашето съществуване става безсмислено.