"Освобождението"
есе от Илияна Дадарова, VІІ клас, 85 СОУ "Отец Паисий"
Всяка страна има своя история, отличаваща я от другите държави. Нашата е особено вълнуваща и богата. Наситена с падения и върхове, тя е най-интересната история на Балканския полуостров.
Такова падение е робството, на което родината ни е била подложена неведнъж. Ала в края на всеки тунел има светлина, след робството, унижението и страха идва свободата.
Няма човек, който да не се прекланя пред нея. Тя е толкова нужна, колкото въздуха... а по време на робство е също толкова желана, но недостъпна и далечна, колкото Слънцето. Затова българите не случайно са избрали Трети март за най-великата дата в невероятната си история. На тази дата са постигнали невъзможното и макар с цената на много невинни жертви, са извоювали своята свобода!
След Трети март те са били свободни, и то не само като пълноправни граждани в своята държава, а и психически. Освободени от турците, дедите ни са се освободили и от страха, който е стягал като обръч техните огнени сърца. Страхът, че всеки момент тираните ще нахлуят в домовете им и къщите, ограбени и опустошени, ще пламнат в огън, а виновниците безнаказано ще си отидат, отвеждайки българските деца!
"Свободни!" - колко ли странно са звучали тези думи в ушите на предшествениците ни? Свободни да говорят на родния си език, да се изповядват и молят на своя Бог, свободни да вземат решения за живота си! Свободата, жадуваната, непостижимата, е вече факт!
Дали е имало недоволни? Естествено! Както при всяко нещо, и тук е имало такива. Това са били чорбаджиите, хората, които са се умилквали около турците, защото е било в тяхна полза. Но защо ли ги наричам хора? Те са били са адски изчадия, егоисти, лицемери, които никого, освен себе си, не обичат! Не са желаели свободата, защото са нямали изгода от нея. Това е долно! Много долно!
А ние свободни ли сме? Изцяло ли управляваме лодката на живота? Живеем в свободна държава, би трябвало отговорът да е "ДА", ала не е! Напълно свободни са лъвът в джунглата, орелът в небето, акулата в океана... не и ние. Обградени от безброй закони, ние робуваме на предразсъдъци и глупави правила. Част от тези закони правят живота ни по-лесен, а други го затрудняват, някои са нужни, за да има ред в страната ни, без тях в обществото би настъпил хаос, а други отнемат точно правото ни на избор, те са ненужни и безсмислени. Някои ограничения често стават причина да бъдат погубени млади таланти и завинаги да угаснат детски мечти. Законите не са само в писмен вид, те са несъзнателно създадени правила помежду ни. Безпричинно ни карат да обиждаме и огорчаваме хората, като ги слагаме под общ знаменател, например: циганите са крадци и бандити; попфолк певиците - необразовани блондинки с голям бюст, които не могат да пеят и т.н. Това причинява болка...
Свободата е ценен подарък от нашите предшественици, който трябва да пазим като зениците на очите си. Тя ни дава не само правото да избираме как да живеем, а и задължението да направим правилния избор!
© Сладурркатта Всички права запазени