„ И сън приключва живота ни тъй кратък…”
Шилер
Кога ще се пробудиш, скъпи? Думите като плодоносен цвят ще се разтворят върху очите ти, загледани в сиянието на любовта. Приеми я, защото ще разгневиш небето и то ще откъсне от парцалените облаци дрипава въздишка и ще ти я изпрати като спомен за болката, която ми причиниха мъртвите ти думи, родени от нектара на горчивия цвят на лъжата. Тези думи удариха дясната ми буза и кървави сълзи потекоха по нея, подадох ти и лявата…Сините ти очи гледаха безразлично, те не отразяваха синевата, а обърнатия хастар на сиво небе, което се смееше над нас…Ние сме едно цяло, скъпи. Нека те отведа до забравен от теб сън. Твоят живот е сънят, който сънуваш. Пробуди се. Разгадай го. Не ме позна ли? Да, трудно е да познаеш себе си. Огледалото няма да ти помогне, то не е пътят. А Любовта. Затвори очи и насочи погледа си към сърцето – защо е така неспокойно, настръхнало и объркано. Любовта е мир, покой, хармония. Тя е божествено състояние на духа ти, не на чувства ...