Първата ни нощ заедно...
Това бе мечтаната нощ за мен, мислех, че сънувам. Но не беше сън... всичко беше толкова реално и хубаво. Но винаги има едно "но". Всичко хубаво си има край и, разбира се, той настъпи още на другия ден. Беше толкова различен от преди, толкова студен и далечен. Сякаш бяхме двама непознати, двама души, които тепърва се запознават и няма какво да си кажат. Беше болезнено. Казваш ми разни неща, даваш ми някаква надежда, а след това... Кой би издържал? И затова аз взех решение и то е да те оставя на мира, т.е. да те оставя на другата. Всичко се обърка толкова бързо и изведнъж. Такова отношение ли заслужавам? През нашата нощ бе толкова мил с мен, толкова нежен, почувствах се желана, успя да накараш мъртвото ми сърце отново да тупти, но.... Сега отново започват кошмарните ми дни, един по един. Защо ли се боря за една загубена от повече от 4 месеца кауза? Защо продължавам да се самонаранявам? Предната нощ бях с теб, а сега отново самотата и тъгата са моите верни приятел ...