Скъпи сърцеразбивачо,
това е поредното писмо, което пиша до теб. Писмо, което никога няма да изпратя, защото нямам смелост. Писмо, което ти никога няма да прочетеш, за да разбереш как се чувствам след всичкото това време.
Ти беше първият, в който се влюбих истински. Първият, на който се доверих напълно, и поредният, който ми разби сърцето. Разби го на толкова малки парчета, че след всичкото това време аз все още не мога да ги събера, за да се почувствам отново цяла и да мога да обичам. Да обичам някой друг, който няма да ми разбие сърцето. Имах тази възможност, но всеки път като го погледнех, виждах теб...
Знаеш ли от какво ме беше страх? От това да се превърна в нечия сърцеразбивачка... аз съм свикнала да ми разбиват сърцето, но не вярвах, че някой ден бих направила нещо подобно...
Ти... да, ти си виновен за всичко! От самото начало знаех, че между нас няма да се получи, но тайничко се надявах да стане. Надявах се, че ти също можеш да обичаш истински, но, уви... грешала съм. Накара ме ...