Сърцето на един просто приятел
Едно разбито сърце… сърцето на приятел? Че само едно ли е? Едва ли… А какво става, ако са ти разбивали сърцето толкова пъти, че един повече или по-малко не би променил нищо? Нищо ли няма да почувстваш, пак ли ще стоиш без да потрепваш? Няма ли да те заболи… малко… съвсем малко макар… отново… пак… за хиляден път? Няма ли да залезе и усмивката ти, няма ли и смеха ти да забрави какво е да си щастлив, поне за миг? Нима ще стоиш спокойно с думите „Всичко ще се оправи, ще видиш…” Ще видя ли? Единственото, което виждам е, че не ти пука, не е ли така? Не се ли смееш отново, не си ли бърбориш с другите, не се ли закачаш с останалите? Не забравяш ли нещо важно… Не забравяш ли, че нещо не е наред, не забравяш ли, че нещо си е отишло? Не си ли отиде и част от теб… или този път се спаси, запази всичко, което имаше и преди да изгубиш приятел… а може би не приятел, не Приятел, а просто още един? Нима не е лесно, когато имаш предостатъчно, да прежалиш един или дори двама ...