Теоретично-субективен поглед върху проблема на „точната“ интерпретация в една абстракция

Отключвам емоциите си с мисълта, че човекът отдавна е изтрил от духовния си репертоар идеята за невъзможното. Тази наша способност ни дарява без съмнение с огромни позитиви, но за съжаление и със значителни негативи. Мечтите ни са винаги насочени към невидимото, към безграничното, към знанието, всичко това строго наставлявано от нашето любопитство. Проблемът се заражда по пътя, по време на това духовно търсене на ценности и знания. Често пъти ние добронамерено и несъзнателно се отклоняваме от пътеката на нашия божествен растеж и именно поради тази причина се раждат неяснотата и комичността във всяка една от сферите на човешкото битие. Несъмнено, най голямата неяснота и комичност можем ясно да забележим в изкуството, а то, като една автономна единица има право на достойнство, което аз искрено вярвам в една идея по-далечното бъдеще ще му бъде присъдено. За момента бих казал, че то е в едно вегетативно състояние, будно е и съществува, но неговата „осъзнатост“ не е известна на огромна част от хората. Разбира се, няма как да бъде другояче като се има предвид развитието ни (във всеки един аспект) до този момент. Човешката раса е събрала огромен брой ценни инструменти за изследване на тайните на нашето битие, но трябва да е ясно, че същите тези инструменти, могат да бъдат активно ползвани в един отрасъл на човешкото знание, науката. А да ограничаваме чрез научната обективност и „ясна“ истинност изкуствата в качеството си на експресия на човешка емоция е изключително грозно, непоносимо и не е нещо по различно от престъпление срещу човешката раса. Аз живия основно сред рецивидисти.

Вчера нахраних кучето си със тор за трева, днес ям супата с нож и вилица, а утре? Утре ще консумирам чисто икономически изкуство и след това ще напиша съчинение на на тема „Паричната стойност на модерното изкуство“. Комично е и нормално. Хората не знаят все още какво е „да чувстваш“. Тук ясно виждаме парадокс. Чувството не се свежда до знание, то не е обективно и в никакъв случай сигурно. То е също така неповторимо като проявление. Поради тези причини, то не може да бъде разгледано от науката като феномен. Тоест, науката трябва да се концентрира върху обективната част на изкуството, а именно това би било качеството на репрезентацията на вложената емоция. Науката и образованието обаче имат един сериозен пропуск. Писането на поезия не е равнозначно на писане рими. Създаването на музика не е равнозначно на свирене на музикален инструмент. Рисуването на картини не е равнозначно на техниката с четката. Изкуството има за задача да постави в едни невидими граница човешката емоция, затова всяко нещо има потенциал да бъде изкуство. Начините да се случи това и инструментите са безброй. Всеки човек може да придобие техника чрез достатъчно мотивация и опит, но ако всичко се свеждаше само и единствено до техниката, изкуството щеше да е безлично и скучно. Основният проблем на изкуството в днешно време е няснотата за неговата същност или по скоро „ясната“ същност. „Разликата между лекарството и отровата е в дозата“. Ако обективността продължи да се разпростира там където не и е мястото, то аз ще бъда принуден да опра братски нож в братско гърло, за да не влезе човешкия род в девети кръг на Сартаровия си ад. Ясно трябва да бъдат разграничени естетиката и изкуството поради вътрешната необходимост на човека да си обясни света. Няма съмнение, че това е трудна задача, поради причината че всичко е изкуство, защото ако нещо съществува, то има ефект върху нещо. Тези ефекти в същността си няма как да не са поне минималистично субективни и съответно изкуството субективно. Всичко е субективно. А по отношение на хората, изкуството не е нищо повече от едно рамкиране на човешка емоция посредством художествени принципи (естетика). Тоест, науката е рамкиране на човешката емоция и стимул да осъществи един „обективно правилен“ свят. И тъй като живеем в материален свят, тоест рамкиране на емоция, за оцеляването на обществото е необходимо създаването, поддържането и развиването на една обективна концепция на всяко нещо, засечено от сензорните ни възприятия. За да успее да се справи с този казус, науката трябва да се отрече от своите корени, разбира се в името на една патриотична кауза. Тъжното е, че вече много научни поколения са се сменили и ситуацията отдавна е безнадеждна по отношение на моето субективно разбиране. Науката се е самозабравила и вече отрича субективното, точка А на нейния път. Нещо повече, тя тотално изтри от паметта си, че изпълнява чисто социална функция.

Макар че вече достатъчно явно откроих своята позиция, бих желал да обсъдя позитивната част на обективността. Преди всичко бих искал да се поклоня и изкажа своите благодарности и признания към работата на науката. Човешкият род отдавна щеше да е история, ако не беше обективността. Нормалното му съществуване, доколкото можем да му придадем тази характеристика, далеч не би било възможно без нея. Въпреки че се отклонява от принципите, които аз смятам за правилни, смятам за нужно да вместя обективността,  репрезентирана от научния начин на получаване на знания в моята философия. Именно поради тази причина аз искрено виждам науката като изкуство, и вярвам, че всеки който „прави“ наука създава. Художник, който рисува картина и учен, който прави проучвания са две едни и същи неща генерално погледнато. Това, което аз не одобрявам не е съществуването на науката, а налагането на обективността и нейното пропиване във вените на субективното. Материалният свят е предразположен към обективното, защото всяко нещо може да бъде прието като такова. Големият въпрос е къде е границата. Макар за мен всичко във своята същност да е субективно аз приемам идеята, че определени неща трябва да се разглеждат обективно, именно поради интереса обществото да оцелява и развива. Обективно за мен трябва да се гледат неща пряко свързани с оцеляването (опразване на живота във физически и психологически смисъл) заедно с директна работа с физически материали (строене на сгради и други съоръжения, методи за решаване на даден казус). Строенето на сгради и други съоръжения засяга и двата отправени принципа, защото цялостната липса на обективност би застрашила човешки живот. От друга страна, рисуването на картина например също се счита за работа със физически материали, но не е задължително тази дейност да бъде свързвана пряко с човешко оцеляване, тоест в случай когато художник използва уменията си за изкарване на прехрана, то тогава няма проблем да съдим изкуството обективно, тъй като материалното положение пряко засяга здравето ни. Ако не присъства нищо такова обаче, обективността би била обидна. Обективното не е нищо повече от разклонение на субективното. Не считам двете виждания за антоними, или поне не за пълни антоними. И разбира се, всеки човек избиращ да гледа света обективно реално представя своето субективно мнение. Поради причините, изразени в този параграф, аз зачитам науката като част от човешкото битие и признавам нейното съществуване поради нейното уникално проявление. Нарушаването на границите на допустимото е това, което ме изпълва с гняв и негодувание.

В заключение, макар и да нямам контрол върху този процес, моля думите ми да не бъдат преиначавани и приемани като апел за бунт срещу науката. Аз се възприемам като гражданин на света и като такъв чувствам моралното задължение да изтъкна този проблем и в последствие да направя нещо по въпроса. Едно е липсата на фокус в определени сфери от живота, а съвсем друго дадени принципи сляпо да се налагат. Не мога съзнателно да изоставя хора, които виждам че строят Платонова пещера. Заключвам тези разсъждения с с два цитата. Първият е на героя на Робин Уилиамс от филма „Обществото на мъртвите поети“: „Ние не четем и не пишем поезия, защото е сладко. Ние четем и пишем поезия, защото ние сме част от човешката раса. А човешката раса кипи от страст. Медицината, правото, бизнесът, инженерството, това са благородни цели и са нужни да поддържат живота. Но поезията, красотата, романтиката, любовта, това са нещата, заради които живеем“. Вторият е от Явор Тодоров, част от изпълнението му в песен на „Голям юс“: „Гледам мърсотията, кипяща от улуците/Картината е грозна, ама ми допадат звуците“.