Съвестникът и престъпникът
Той е прилежание и извинение, вечно e сгушен в мярата си, рамките са неговият бог. Вежливина е държането му, обли са жестовете му, сърцето му тупти, но рядко се чува? Скверн е той – съвестникът. Ще го познаете по това, че не се интересува от играта, а държи на нейната честност, не се вълнува от любовта, но цени нейната порядъчност, не се очарова от живота, но се е вкопчил в него, не познава себе си, ала сам си е пример.
Другият е моята омая! Когато пада, се въздига, щом страда е песен. Стои до теб, но сякаш е чужд, опитваш се да го убеждаваш, ала той е змиорка – няма шепа, която да го улови. Престъпникът е чистата природа на живота. Ще го срещнете мрачен посред пладне, ще избухне в светлина от най-пъклената нощ, думите му са грапавина, а жестовете – кинжали.
А ето го примерът – жената. Тя няма съвест. И това е най-категоричното й превъзходство над мъжа. Не нежността, не съчувствията, нито грижата, липсата на съвест е красотата на жената. И помислете сега, и кажете, виждали ли сте някога, жена да обича мъж-със-съвест повече от седмица? Това би било лудост и противоестествено влечение. Мъжът-съвест става за съпруг, но никога за любим. Престъпникът е мечтата на жената, престъпникът е женското пиянство. Само мъжът, който има грубата дързост да прекрачи вътрешните граници на жената, обича жената и може да бъде обичан от нея. А съвестникът, той вече е окован за своята зазидана у себе си хрома жена – неговата съвест. Той люби нея и нищо друго, ревнив е заради нея – това кълве ума му, мрази заради нея – това осмисля деня му, умира заради нея и за никоя, ама за никоя друга.
Престъпникът е заплаха, съвестникът е скука. Престъплението е болка, съвестта е резигнация. Първото е стремеж да се живее, второто е нагон към смъртта. И поради тази причина, няма здрав човек на този свят, който да е мечтал да бъде съвест, ала всички ние сме бленували да бъдем престъпление.
© Едуард Кехецикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Моят текст има предвид не съвестта, а човекът, който се крие зад представата за съвестта. Аз говоря за съвестникът, а не за съвестния. Говоря за глашатая на съвестности, а не за намиращия устоя в своята съвест.
От съвестта най-често не се търси помощ, а се използва за оправдания. Прави се опит за неискреност. В тоя смисъл престъпникът е искрен, макар егоистичен и несправедлив. А съвестникът се е научил да бъде егоистичен и несправедлив, като укрива това иззад стените на претенциозната си съвест.
----
Що се отнася до фарисеите, самото разбиране, че те са формализирани и неискрени, е невярно. Обърни внимание, че ти посочваш като лош пример едни определени хора (фарисеите), а аз един психологически тип (съвестникът). Фарисеите са оная прослойка в юдаизма, която го реформира и съживява устоите му; това се дължи на особено проникновеното им отношение към свещените юдейски текстове. Фарисеите са чудесни интерпретатори, какъвто междувпрочем е и свети Павел. А фарисейщината е израз на малко тесногръдо новозаветно отношение.
----
Да кажа - пък ти отговори какво мислиш - но ми се струва, че започна да защитаваш съвестта без да има нужда, и поради тая причина се случи да защитаваш догмата за съвестта (по фарисейски, в смисъла, който ти влагаш в тая дума отново догматично).
Макар добрия ти отклик на онова, което пиша, ти съвсем нямаш доверие в онова, което мисля. -
EДи, доста четене ми трябваше за да открия нещо с което да не се съглася. най сетне - ето го и него. В това есе се вменява на понятието съвест качествата на фарисейството. Понеже фарисейте са тези, които живеят според обществените норми и това е смисъла на живота им. Съвестта, според мен има съвсем друго естество. Тя е онзи глас, който безпогрешно ти казва дали си постъпил правилно или не си. и нея не можеш да я чуеш на площада или в храма или да я прочетеш някъде, Та да се вкопчиш в нея. Вярно е че мъчно се разграничава този глас от насадените от обществото норми, но когато веднъж се научи да го прави - човек няма да се обърка повече. И съвестта на никого не е забранила да живее, не защото е добра(една дума с пагубно значение в творбите ти), а понеже тя не забранява, а само показва пътища. И дори наистина всички в определени моменти да искат да са престъпници, в което не вярвам, понеже престъпление- е действие, а не човешко качество, повечето не го правят и това на мен лично ми харесва.
/редактирано/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колкото до това дали е имало нужда от защита на съвестта, Допреди да направиш уточнението си, поне за мен имаше нужда, и смятам че постигнах целта си.
А пък за доверието - наистина е така, но пък какво лошо има в това? И необходимо ли ти е то? Пък и аз не знам какво мислиш,(за разлика от Мечо Пух в популярния виц) виждам само онова, което пишеш и както сам забелязваш често се случва да не разбера мисълта, заложена в текста така както си я мислил, което поражда и коментарите ми.
(допълнение от 15.04.08 - От друга страна имам ти доверие, че онова което ще ми отговориш има смисъл.)