Заспивам отново. Откривам новото утро. Преживявам същия ден. Не мога да се откъсна от еднообразието му. Виждам отново същите образи. Те винаги са там, в съзнанието. Не се опитвам да избягам. Не мога. Вървя напред, без да се оглеждам. Всичко е така... еднакво. Миналото не съществува, бъдещето е невидимо. Какво съм бил и какво искам да бъда... Една празнота. Празнотата на Вселената... И все пак... празнотата не е празна, докато има някакъв вид материя. Всяко невидимо нещо е видимо, но погледнато от друго съзнание. Къде се намирам аз? Някъде там, между голямото Съзнание и празнотата на действителността. Колекционер на души. Преминаващ през тях. Несъзнателен подвиг на дълбоко отчуждение... Студена материя на самосъзнанието. Преоткритие на чудовищна надпревара. Този, който победи, ще бъде наказан... Последните се разпадат... Златната среда остава. Контрол на неспирна информация. Къде съм аз? Потокът на знанието ме отведе в земите на вечното... където мога да заспя спокойно. Вече всичко е ра ...