След снизхождението на Светия Дух в Христос, последният се превърна в Агнеца и прие Неговото око. Окото е нематериално по първосъщност. То е синтез на материя и Дух, но водещото начало е Духът. Самият Христос отбелязва изрично този факт, защото той е определящ за нравствеността и Тайната на Агнеца:

"22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?" /Матей:6:22-23/;

"34. Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;
35. и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.
36. Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние." /Лука:11:34-36/

Светият Дух слезе в Иисус от Назарет и освети Окото му. Превърна го в Окото на Агнеца. Едно от най-големите тайнства се състои именно в това, че от всички представители на животинските видове единствено Окото на агнето изявява в пълна мяра, като изражение, Невинността като качество в проявлението на Светия Дух. Ако приемем, че Невинността може да бъде изявена и визуализирана, то тя се визуализира единствено в Окото на агнето. Това Око не е вече материално по първосъщност. Следователно Окото на агнето се явява решение на задачата за реализиране екстремума на Невинността в материалните форми. Окото на овцата е загубило това качество. То не фигурира даже и в Окото на сърната /впрочем също въплъщаващо немалка доза Невинност/. Причината е, че съществува уникална връзка между Невинността и Обречеността. Тя идва от това, че всяка истинска Невинност е изначално Обречена да пребъдва за кратко време в този свят, чийто княз /и според Христос/ е Велзевул. Затова Иисус каза историческите думи:

"Аз не съм от този свят" /Йоан: 8:23/,

а Блез Паскал възкликна:

"Земята не е отечество за Истината - Тя броди непозната между хората!"
          
      Агнето се отглежда, за да бъде заклано /да бъде пренасяно в жертва/ и то "ненавършило пълнолетие". То е изначално Обречено. Освен генетично заложената в погледа му Невинност, тази Обреченост му придава сакралността на Светия Дух. Всеки, който е виждал току-що заклано агне, което умира кротко и безропотно е почувствал това. Аз съм го виждал с очите си. Гледката е с нищо несравнима. В погледа на такова агне няма упрек, няма обвинение към Заколителя. То изразява една безпределна чистота и Невинна тъга, с нищо несравнима. Тъга, че този свят е лишен от истинска Съвест. То провокира Съвестта в нас, нашето Самообвинение и с това ни заставя да направим своя избор - редом с кого да застанем - с Бога или с Мамона. С това, че прие Светия Дух в Окото си, при река Йордан /чрез Тайнството на Кръщаването/, Христос от Назарет прие погледа на Агнеца - погледа на жертвеното агне. Той стана въплъщение на Изначалната Невинност - най-високата кота, която съществува в Съвестта. Да достигнем стадия на духовно развитие в нас /който носим латентно/ обозначаван като "стадия Христос" /тук не става дума за историческия Христос, а за ейдоса Христос, едно от въплъщениеята, на които е Иисус от Назарат/, означава да пробудим това най-високо ниво на Съвест в душата си. Чрез него се отмерва всяко падение, всяка греховност. Именно то е Високият Хълм, чийто Връх-Небе е наречен царство Божие. От тази височина лесно се пада, но до нея е много трудно да се изкачим. Мнозина обвиняват Създателя и питат - докога ще бъде търпяно страданието на невинните души. Защо той не взема мерки. Отговорът е даден в Откровението на Йоан и той гласи:

Докато не бъде попълнено числото на мъчениците.

После идва Онова, което се нарича Второ пришествие. Идва Страшният съд за грехоносителите. Иисус беше в най-висша степен Обречен. Обречен повече от всички и от всичко на този Свят. Затова е и най-невинен от всички и като такъв съставлява жертвената същност на Агнеца. Защото - там на кръста, в деветия час и в последния си миг, той бе изоставен дори от Отца си и затова възкликна:

"Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" /Марк:15:34/

Парадоксът е в това, че когато дори Бог-Отец изостави Сина /разбира се с промисъл/, то единственият, който му отдаде почит бе един от разбойниците, стоящ разпнат до него /Лука:23:39-43/:

"39. Един от увисналите на кръста злодейци /Гестас - бел. на автора/ Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40. А другият /Дисмас - бел. на автора/, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43. И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая."

           Да мислиш и работиш за спасението на Онова, което е изцяло извън теб, без да искаш в замяна нищичко за себе си - това е голямата тайна на морала. Това ясно е осъзнато от Екзюпери с неговия класически пример за затрупания в мината миньор, за спасение на когото трябва да рискуват живота си стотици други миньори, защото това повелява законът на нравствеността, който не се ръководи от прагматиката на принципа за средното аритметично. Исус също ни призоваваше, за да останем нравствени, когато даваме, да даваме с едната си ръка така, че другата да не узнава за това. Защото в противен случай ние даваме и заради себе си - за да ни се зачете деянието като добродетел, а не даваме изцяло заради другите.

           Иисус постъпи като високоморален капитан на кораб - спаси целия човешкият род, оставайки прикован на мачтата-кръст на потъващия "Титаник".

Кой измежду нас би постъпил аналогично? Ако сега ни докажат строго, че няма никакъв Вечен живот и Царство Божие, а животът е само този кратък отрязък от време - тук и сега, колко от нас биха отстоявали праведността. Колко вярващи ще останат в храмовете? Ако такива има - те ще са истинските праведници. Защото мнозина се съблазняват от перспективата за Вечен живот и правят отстъпки, тук - на Земята, с надеждата, че ще получат впоследствие голяма отплата. По какво се отличават те от онези авантюристи потърсили навремето Новия континет, за да достигнат до мечтаното Елдорадо? Такива никога няма да видят Царство Божие. Защото първо то трябва да е в нас, а после извън нас. И защото Паскал говореше за двата вида страх на смъртния одър - страхът на атеиста, който се страхува да не би все пак Бог да съществува и страхът на вярващия, който се страхува да не би да няма Бог!