В своя знаменит роман "Лунен прах", в който действието се развива на Луната, великият фантаст - сър Артър Кларк, още с встъпителните си редове, описва апокалиптичната картина на праха, покрил Лунната повърхност:
"Но за всички Морето на жаждата беше новост. Зад прозорците на „Селена“ неговата сива, прашна и девствена повърхност се простираше до звездите. Над него висеше нащърбеният сърп на Земята, кацнал върху небето, от което не бе изчезвал милиарди години. Ярката, синьо-зелена светлина на родния свят обливаше странната почва със студено сияние — а и наистина беше студено, може би сто и шестдесет градуса под нулата откъм незащитената страна. Само по вида никой не би могъл да каже дали морето е течно или твърдо. То беше напълно гладко и еднообразно, лишено от безбройните пукнатини и цепнатини, които браздяха останалата част на този пуст свят. Никакво възвишение, скала или камък не нарушаваха това еднообразие. Нито едно море на Земята, нито дори воденичен вир не е бил толкова спокоен. То ...