„В основата си семиотиката е тази дисциплина, която изучава всичко, с което може да се лъже.“ Това казва Умберто Еко в книгата си „Теория на семиотиката“. Ако човек, който никога не е изучавал или чувал понятието „семиотика“ срещне това определение, той със сигурност би бил заинтригуван. Същият този човек, навлизайки по-дълбоко в дисциплината, но все още не достатъчно, ще се почувства до известна степен подведен от разбирането за семиотиката като теория на знака, защото това едва ли отговаря на очакванията му, предизвикани от този цитат. Но поглеждайки отново, бихме ли могли да кажем, че Умберто Еко е излъгал с това си твърдение? Ни най-малко и точно това прави изказването му гениално – той едновременно изказва и показва какво е знакът и на какво е способен. В действителност едва ли има по-всеобхватна и дискриминираща дефиниция за знак от „това, с което може да се лъже“, същевременно без да го казва директно, оставяйки четящия да интерпретира сам и да достигне сам до прозрението, че зн ...