А оттук? От... тук. Оттук. Оттук натам отива нещо. Оттук ми се струва, че всичко е наред. Оттук ми се вижда далеч. А ми се искаше толкова много да съм добра. Сега ще съм ничия. Бидейки нечия, вече лишавам някого от себе си. Значи и своя не мога да съм. Ще бъда чужда. Чужда и на чуждото. Така се живее. Оттук, от тук, стъпка-две, не боли вече толкова. Само повече. Осъзнах, че на никого не му пука за мен. Дори и на мен. Не и в смисъла, в който си мислех, че ми пука. Успях да се оставя заради човек, когото обичам. Но мога ли да обичам изобщо тогава? Аз се изоставих. И се забих в някакви речници да търся какво означава „оттук“.
Заглавието сложих в кавички, защото срещнах изречението някъде из интернет, а не съм съвсем сигурна кое засягат и кое - не, авторските права, все още. Заглавието на живота си сложих в кавички. „Човешки“. И хубаво, като съм човек трябва да имам „човешки“ неща. Непременно жилище и удобства. Така си мисли момичето в мен. Забавления и спокоен живот - казва душата. Любов, ...