16.12.2016 г., 17:35 ч.

„Там е много по-хубаво от тук“ 

  Есета
1057 1 4
5 мин за четене
А оттук? От... тук. Оттук. Оттук натам отива нещо. Оттук ми се струва, че всичко е наред. Оттук ми се вижда далеч. А ми се искаше толкова много да съм добра. Сега ще съм ничия. Бидейки нечия, вече лишавам някого от себе си. Значи и своя не мога да съм. Ще бъда чужда. Чужда и на чуждото. Така се живее. Оттук, от тук, стъпка-две, не боли вече толкова. Само повече. Осъзнах, че на никого не му пука за мен. Дори и на мен. Не и в смисъла, в който си мислех, че ми пука. Успях да се оставя заради човек, когото обичам. Но мога ли да обичам изобщо тогава? Аз се изоставих. И се забих в някакви речници да търся какво означава „оттук“.
Заглавието сложих в кавички, защото срещнах изречението някъде из интернет, а не съм съвсем сигурна кое засягат и кое - не, авторските права, все още. Заглавието на живота си сложих в кавички. „Човешки“. И хубаво, като съм човек трябва да имам „човешки“ неща. Непременно жилище и удобства. Така си мисли момичето в мен. Забавления и спокоен живот - казва душата. Любов, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

          Тихо и постепенно. С желание.

          Споделянето на нещастието прави ли ни по-нещастни? По-щастливи? Променя ли ни изобщо? Хубавото на човека е, че обича да помага. Споделянето, когато има желание за промяна, ни прави повече хора. Когато има желание за съвместимост с околния свят - за едно голямо тук, обхващащо и всичко наоколо. Възможно ли е? Възможно ли е да се обединим? Думите сливат донякъде съзнанията ни и това е много чудно явление.

 

          Весели празници! :)

Предложения
: ??:??